Page 48 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 1, ОТДЕЛ 7)

гледни точки относно натрупването.

Да помним, че нормата на принадената стойност преди всичко зависи

от степента на експлоатация на работната сила. Политическата ико-

номия така високо оценява тази роля, че понякога идентифицира ус-

коряването на натрупването с повишената производителната сила на

труда,qg48 дължащи се на повишена експлоатацията на работника.*48 В

отделите относно производството на принадената стойност постоян-

но предпоставяхме, че работната заплата е поне равна на стойността

на работната сила. Но насилственото смъкване на работната заплата

под тази стойност играе в практиката твърде важна роля, затова ще

се спрем за миг върху него. То всъщност превръща — в известни

предели — необходимия консумативен фонд на работника във фонд

„натрупване” на капитала.

«Работните заплати — казва Дж. Ст. Мил — нямат производителна сила;

те са цената на дадена производителна сила; работните заплати не доп-
ринасят наред с труда за стоковото производство, също както не допри-

нася и цената на самите машини.qg49 Ако можеше да се получава труд без

купуване, работните заплати щяха да бъдат излишни.»*49

Но ако работниците можеха да се хранят с въздух, те пък нямаше да

могат да бъдат купени на никаква цена. Така че тяхното качество да

не струват пари е граница в математически смисъл, винаги недости-

жима, макар че винаги доближаема. Постоянна тенденция на капита-

ла е да ги смъква до това нихилистично равнище. Един често цитиран

от мене писател от XVIII век, авторът на „Essasy on Trade and

Commerce”, издава най-съкровената тайна в душата на английския
капитал, когато заявява,qg50 че историческата жизнена задача на Англия

била да смъкне английската работна заплата до френско и холандско

равнище.*50 Между другото той наивно казва:

«Но ако нашите бедни (технически термин за работници) искат да живеят
луксозно… техният труд, естествено, трябва да бъде скъп… Да поглед-

нем само ужасяващия „куп от излишни неща”, които консумират нашите

48