Page 52 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 1, ОТДЕЛ 7)

щата пропорция.

В добивната индустрия, напр. в мините, суровият материал не обра-

зува съставна част на авансирания капитал. Предметът на труда тук

не е продукт на предишен труд, а е подарен гратис от природата. Та-

кива са металните руди, минералите, каменните въглища, камъните и

пр. Тук постоянният капитал се състои почти изключително от средс-

тва на труда, които лесно могат да понесат увеличено количество

труд (напр. дневни и нощни смени на работници). При равни други
условия масата и стойността на продукта ще расте право пропорцио-

нално на вложения труд. И тук, както и в първия ден на производст-

вото, първичните творци на продукта, а значи и творци на веществе-

ните елементи на капитала — човекът и природата, — вървят заедно.

Благодарение на еластичността на работната сила, областта на нат-

рупването се е разширила без предварително увеличение на посто-

янния капитал.

В земеделието обработваемата земя не може да бъде разширена без

допълнително авансиране на семена и торове. Но щом веднъж бъде

извършено това авансиране, дори чисто механичната обработка на

земята упражнява чудотворно въздействие върху масата на продук-

та. Така че едно по-голямо количество труд, вложено от досегашния

брой работници, увеличава плодородието, без да изисква ново аван-

сиране на средства на труда. Това е пак пряко въздействие на човека
върху природата, и то става непосредствен източник на повишено

натрупване, без всяка намеса на нов капитал.

Най-сетне, в същинската индустрия всеки добавъчен разход на труд

предпоставя съответно добавъчно изразходване на сурови материа-

ли, но не непременно и на средства на труда. А тъй като добивната
индустрия и земеделието доставят на производствената индустрия

нейния собствен суров материал, а също така и този за нейните

средства на труда — в нейна полза отива и добавъчният продукт,

който първите два клона са произвели без допълнително добавяне

52