Page 44 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 1, ОТДЕЛ 7)
P. 44
шина за превръщането на тази принадена стойност в принаден капи-
тал. Тя най-сериозно гледа на неговата историческа функция. За да
направи неговата гръд неуязвима за гибелния конфликт между наго-
на към наслада и нагона към забогатяване, Малтус в началото на
двадесетте години на ХІХ век защитавал такова разделение на труда,
което предоставя натрупването на онзи капиталист, който действи-
телно се занимава с производство, а разточителството — на другите
съучастници в принадената стойност - на поземлената аристокрация,
на лица, ползващи държавни или църковни приходи, и т.н. Извънред-
но важно е, казва той,qg38 „да се държат отделени страстта към израз-
ходване и страстта към натрупване”.*38 Господа капиталистите,
превърнали се отдавна в бонвивани и светски хора, се разкрещели:
Как — провикнал се техен представител рикардианец — господин
Малтус проповядва високи поземлени ренти, високи данъци и т.н., за
да пришпори постоянно индустриалеца с непроизводствени консума-
тори! Наистина, този лозунг гласи — производство, производство във
все по-прогресиращ мащаб, но
«такъв един процес много повече спъва производството, отколкото да го
потиква. При това не е съвсем справедливо по такъв начин да се под-
държат известен брой лица в безделие, само за да бъдат оскубани дру-
ги, по чийто характер може да се заключи,qg39 че те биха могли успешно да
работят, ако бъдат принудени да работят.»*39
Но както намира за несправедливо да подбуждат индустриалния ка-
питалист към натрупване, като му обират мазнината от супата, авто-
рът също си въобразява, че е необходимо работникът да бъде колко-
то може повече ограничаван до минималната заплата, „за да остане
трудолюбив”. При това той нито за миг не скрива, че присвояването
на незаплатен труд е тайната на печеленето.
«Увеличено търсене от страна на работниците означава само тяхната
склонност да вземат по-малка част от своя собствен продукт за себе си и
да предоставят по-голяма част от него на своите предприемачи; и ако
44
