Page 50 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 1, ОТДЕЛ 7)

гати на място на обикновените, по-скъпи храни на работника. Една

особено сполучлива рецепта на този чудноват „философ“ е:

«Пет фунта ечемик, пет фунта царевица, за 3 пенса херинги, за 1 пенс

сол, за 1 пенс оцет, за 2 пенса пипер и билки — всичко за 20¾ пенса ще
се получи супа за 64 души,qg54 а при средни цени на житото храната може

да бъде намалена до ¼ пени (по-малко от 3 фенига) на гла-

ва.»*54 qg55

С развитие на капиталистическото производство фалшификацията на

стоки направи излишни идеалите на Томпсън.*55

В края на XVIII век и през първите десетилетия на XIX английските

арендатори и лендлордове заложили абсолютна минимална заплата,
като плащали на земеделските надничари по-малко от минимума във

форма на работна заплата, а останалото — във форма на помощ от

енорията. Ето един пример за фокусничество, с което си служели ан-

глийските Догбъри при тяхното „законно” определяне на тарифата на

работните заплати.

«Когато сквайрите определяли в 1795 г. работната заплата за Спийнхем-

ленд, те вече били обядвали, но очевидно са мислели, че работниците

нямат нужда от нещо подобно… Решили, че седмичната работна запла-
та трябва да бъде 3 шилинга на човек, ако хлябът от 8 фунта и 11 унции

струва 1 шилинг, и че тя трябва равномерно да нараства, докато хлябът
стигне до 1 шилинг и 5 пенса. Щом хлябът се покачи над тази цена, ра-

ботната заплата трябвало пропорционално да спада, докато цената на
хляба стигне до 2 шилинга;qg56 а тогава храната на един човек щяла да бъ-

де с по-малко от по-рано.»*56

Пред следствената комисия на Камарата на лордовете бил разпи-

тан някой си А. Бенет, голям арендатор, съдия, управител на приют

за бедни и регулатор на работни заплати: „Спазва ли се някаква про-

порция между стойността на дневния труд и помощта на енорията за

работниците?” Отговор:

50