Page 49 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 1, ОТДЕЛ 7)
P. 49

манифактурни  работници,  като  ракия,  джин,  чай,  захар,qg51 чуждестранни

            плодове, силна бира, басми, емфие, тютюн и пр.»*51


      Авторът  цитира  съчинението  на  един  фабрикант  от  Нортхемптън-

      шайр, който с очи към небето се вайка:



            «Трудът във Франция е с цяла трета по-евтин отколкото в Англия: защо-
            то френските бедни работят усилено, а се хранят и обличат много ос-

            къдно и главната им храна е хляб, плодове, бурени, корени и сушена ри-
            ба;qg52 те много рядко ядат месо, а когато житото е скъпо — и много малко


            хляб.”*52 „При това — продължава есеистът, — трябва да се добави,
            че тяхното питие е вода или подобни слаби напитки, така че те наистина

            харчат поразително малко пари… Такова състояние на нещата сигурно
            мъчно може да се постигне, но то не е непостижимо, както убедително

            доказва  неговото  съществуване  както  във  Франция,  тъй  и  в  Холан-
            дия.»*53

            [*53 Пак там, стр. 70, 71 — Бележка към третото издание. — Днес ние

            сме доста понапреднали благодарение на установената оттогава насам
            конкуренция на световния пазар*53a. „Ако Китай — обяснява членът от

            парламента Степългън на своите избиратели, — стане голяма индустри-

            ална страна, аз не мога да си представя как европейското работническо
            население ще издържи борбата, ако не слезе до нивото на своите конку-

            ренти.” („Times”, 3 септ. 1873 г.) Не континентални, не, а вече китайски
            работни заплати са желаната цел на английския капитал.

            [*53a Във френското издание (Париж, 1873 г.) тази бележка е поставена
            в текста, като на това място (стр. 263) е включен следният пасаж: „…в

            която развоят на капиталистическото производство е хвърлил работни-

            ците от целия свят. Сега вече не става въпрос само за смъкване на анг-
            лийските заплати до равнището на континентална Европа, но и в повече

            или  по-малко  близко  бъдеще  —  смъкване  равнището  на  европейските
            заплати до китайските. “]



      Две десетилетия по-късно един американски шарлатанин, баронизи-
      раният янки Бенджамин Томпсън (или още граф Ръмфорд), вървеше

      по същата филантропска линия, крайно доволен пред бога и хората.

      Неговите „Есета” са готварска книга с всевъзможни рецепти за суро-




                                                           49
   44   45   46   47   48   49   50   51   52   53   54