Page 57 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 1, ОТДЕЛ 7)

на определени полезни ефекти, а се изхабяват само постепенно и за-

това губят стойността си само на части и значи на части я прехвърлят

върху продукта. В същото отношение, в което тези средства на труда
служат като фактори за образуване на продукта без да прибавят към

него стойност, значи биват използвани изцяло, а консумирани само

на части — те вършат, както споменахме по-рано, също такава гра-

тисна услуга, както природните сили, водата, парата, въздухът, елек-

тричеството и пр. Тази гратисна услуга на миналия труд, когато бъде

подета и одушевена от живия труд, се увеличава с авансиращите

етапи на натрупването.

Тъй като миналият труд винаги се предрешава като капитал, т.е. па-

сивът от труда на лицата А, Б, В и т.н. се предрешава в актив на

неработника X — буржоата и икономистите сипят похвали за заслу-

гите на миналия труд,qg61 който според шотландския гений Мак-Кълък

трябва дори да получава особено възнаграждение (лихва, печалба и

т.н.).*61 Посредством мощната и непрекъснато растяща помощ,

оказвана от миналия труд на живия трудов процес под форма на

средства за производство, тази форма минал, отчужден като непла-

тен труд, се придава на неговата капиталистическа форма. Практи-

ческите дейци на капиталистическото производство и техните бърбо-

рещи идеолози са толкова неспособни да мислят за средствата за
производство като отделна форма на антагонистичната социална

маска, носещи днес, както един робовладелец е неспособен да възп-

риеме самия работник като различен от роб.

При дадена степен на експлоатация на работната сила масата на

принадената стойност се определя от броя на едновременно експло-

атираните работници, а той отговаря - макар и в променящо се съот-

ношение — на величината на капитала. Така че колкото повече капи-
талът нараства чрез прогресиращо натрупване, толкова повече на-

раства и сумата на стойностите, разпада се на консумативен фонд и

фонд „натрупване”. Затова капиталистът може да живее все по-

57