Page 58 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 1, ОТДЕЛ 7)

охолно и едновременно да се „въздържа” повече. В края на краищата

всички пружини на производството действат толкова по-енергично,

колкото повече то се разширява, заедно с масата на авансирания ка-
питал.

jxq7

(горе)
5. Така нареченият фонд „работната заплата“

В хода на това изследване се оказа, че капиталът не е фиксирана ве-

личина, а еластична част от общественото богатство, колебаеща се
постоянно заедно с поделянето на принадената стойност на доход и

добавъчен капитал. Видяхме по-нататък, че дори при дадена величи-

на на функциониращия капитал срасналите с него работна сила, нау-

ка и земя (под земя икономически трябва да се разбират всички

предмети на труда, дадени от природата без съдействие на човек)

образуват негови еластични потенциали, които в известни граници му

дават една свобода на действие, независима от неговата собствена
величина. При това ние се абстрахираме от всички условия на проце-

са на обръщение, които причиняват твърде различни степени на

действие на една и съща маса капитал. Тъй като ние предпоставихме

рамките, определени от капиталистическото производство, т.е. пред-

поставихме обществения производствен процес във форма, развита

от чисто спонтанен растеж, пренебрегнахме всяка по-рационална

комбинация, пряко или планомерно осъществима с налични в момен-
та производствени средства и работни сили. Класическата икономия

винаги обичаше да изразява обществения капитал като фиксирана

величина на фиксирана степен на ефективност. Но тоя предразсъдък

бе първо патентован като догма от изпечения простак Джереми Бен-

там, този блудкаво-педантичен, бездушно-злостен оракул на посред-

ствения буржоазен разсъдък от XIX век.*62 Бентам е същото между

философите, каквото е Мартин Тъпър между поетите. И двамата са

могли да бъдат изфабрикувани само в Англия.*63

[*62 Сравни между другото Дж. Бентам, Theorie des Peines et des
Recompenses, превод на Et. Dumont, 3 изд., Париж, 1826 г., том ІІ, книга IV, гл.

58