Page 60 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 1, ОТДЕЛ 7)

(средства за производство),qg64 необходима е определена маса жива ра-

ботна ръка.*64 Тя е дадена технологически. Но не е даден нито

броят на работниците, необходими да задвижат трудовата сила

(променяща се със степента на експлоатация на индивидуалната ра-

ботна сила), нито цената ѝ, а само нейната минимална и то силно

променлива граница. Фактите, лежащи в основата на догмата, са: От

една страна работникът няма глас да разпределя общественото бо-
гатство в средства за наслада за безделници и средства за произ-

водство. От друга страна, само в благоприятни и изключителни слу-

чаи той има възможност да разширява т.нар. фонд „работна заплата“

за сметка "доходите" на богатите.*65

[*65 Дж. Ст Мил казва в своите „Principles of Political Economy” [книга II, гл. I, §
3 — Моск. ред.): „Продуктът на труда в днешно време се разпределя в обрат-

на пропорция на труда — най-голямата част на тия, които никога не работят,

следващата по големина част на тия, чийто труд е почти само номинален, и
така, по низходяща линия, заплатата се свива в същата степен, в която тру-

дът става все по-тежък и по-неприятен, докато най-изморителният и най-

изтощителен физически труд дори не може да разчита, че ще припечели ма-
кар само необходимото за живот.“ За избягване на недоразумения отбеляз-

вам, че ако трябва да се упрекват хора като Дж. Ст. Мил и т.н. заради проти-
воречието между техните стари икономически догми и техните модерни тен-

денции, би било съвсем неправилно да ги хвърляме в един кюп заедно с це-
лия тежък багаж от апологети на вулгарната политическа икономия.
qg66

Към каква нелепа тавтология довежда възпяването на капиталисти-

ческата граница на фонд „работната заплата“ като негова обществе-

на природна граница — това можем да видим и у професор Фоусет:

«Оборотният капитал*66 на дадена страна — казва той — е неин фонд
„работна заплата“. Ето защо, за да изчислим средната парична заплата

за всеки работник,qg67 трябва просто да разделим този капитал на броя на

работническото население.»*67

И така, значи най-напред събираме в общ сбор всички действително

платени индивидуални работни заплати, след това твърдим, че този

60