Page 59 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 1, ОТДЕЛ 7)

VІ]
[*63 Джеръми Бентам е чисто английско явление. В никоя страна и никога,

дори като не изключваме нашия философ Кристиан Волф, най-домораслата

баналност не се е ширила така самодоволно. Принципът на полезността не е
изобретение на Бентам. Той само тъпо е възпроизвел това, което остроумно

са казали Хелвециус и други французи от 18 век. Ако човек напр. иска да
знае какво е полезно за кучето, трябва да изучи кучешката природа. Но сама-

та тази природа не може да се конструира из „принципа на полезността”.
Приложено върху човека — ако искаме да преценяваме всяко човешко дейс-

твие, движение, отношение и т.н. според принципа на полезността, най-

напред става въпрос за човешката природа изобщо, а после за исторически
видоизменената във всяка епоха човешка природа. Но Бентам не му мисли

много. С най-суха наивност той приема модерния еснафин и специално анг-
лийския еснафин за нормалния човек. Всичко, което е полезно за тоя особен

екземпляр нормален човек и за неговия свят, било само по себе си полезно.
След това с този мащаб той съди за миналото, сегашното и бъдещето. Напр.

християнската религия е „полезна”, защото тя от религиозна гледна точка

заклеймява ония злодеяния, които наказателният кодекс осъжда от юриди-
ческа гледна точка. Художествената критика е „вредна”, защото пречи на

почтените хора да се наслаждават на Мартин Тъпър, и т.н. С такъв боклук
тоя примерен човек, чийто девиз е: „нито ден без написан ред ”, е изпълнил

планини от книги. Ако имах куража на моя приятел X. Хайне, бих нарекъл
господин Джеръми гений на буржоазната глупост.]

В светлината на неговата догма най-обикновени явления на произ-

водствения процес, като внезапни екпанзии и контракции, дори и нат-

рупването, стават напълно невъобразими. Тая догма е била използ-

вана с апологетични цели както от самия Бентам, така и от Малтус,
Джеймс Мил, Мак-Кълък и др., особено за да се представи една част

от капитала — променливият или превръщаемият в работна сила ка-

питал — като фиксирана величина. Вещественото съществуване на

променливия капитал, т.е. оная маса от средства за живот, която той

е за работника, или тъй нареченият трудов фонд, е измислен като

отделна част на общественото богатство, неизменно прикована от

природни закони. За да поставим в движение оная част от обществе-
ното богатство, която трябва да функционира като постоянен капитал

59