Page 67 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 1, ОТДЕЛ 7)

на членовете на колегията да се женят, а щом някой си вземе жена, с то-
ва престава да бъде член на колегията.” („Report of Cambridge University

Commission”, стр. 172) Това обстоятелство отличава Малтус в негова полза

от други протестантски попове, които са отхвърлили католическата заповед
за свещеническо безбрачие и до такава степен са усвоили заповедта „плоде-

те се и се размножавайте” като своя специфична библейска мисия, че нався-
къде в наистина неприличен размер допринасят за умножаване на населени-

ето, като едновременно с това проповядват на работниците „принципа на на-
селеността”. Характерно е, че това гримирано по икономически маниер гре-

хопадение, адамовата ябълка, „настоятелният апетит”, „пречките, които се

стремят да притъпят стрелите на Купидон”, както живо казва поп Таунсенд —
че господата от протестантската теология, по-скоро от протестантската църк-

ва, са монополизирали или монополизират този щекотлив пункт. С изключе-
ние на венецианския калугер Ортес, оригинален и остроумен писател, пове-

чето проповедници на учението за населението са протестантски попове. Та-
кива са: Брукнер с неговата „Theorie du Systeme animal”, Лайден, 1767 г., в ко-

ято е изчерпана цялата модерна теория на населението и идеята, която е

довела до временна свада върху същата тема между Кене, и неговият ученик
Мирабо-реге [баща], след това поп Уолас, поп Таунсенд, поп Малтус, и него-

вия ученик архипоп Т. Чамърс, за дребните попски драскачи от този сорт хич
и да не говорим. Първоначално с политическа икономия се занимават фило-

софи като Хобс, Лок, Юм, стопански и държавни дейци като Томас Мор, Тем-
пъл, Сюми, де Ват, Норт, Лоу, Вендърлинт, Кантилон, Франклин, а теорети-

чески особено и то с най-голям успех — медици като Петѝ, Барбон, Манде-

вил и Кенè. Още по средата на XVІІI век отец мистър Тъкър, значителен ико-
номист за времето, се извинява, загдето се занимавал с мамона. По-късно, и

то заедно с „принципа за населението”, настъпил часът на протестантските

попове. Като да е предчувствал тая поквара на предприятието, Петѝ, който
разглежда населението като основа на богатството, също както Адам Смит,

заклет враг на поповете, казва: „Религията най-добре процъфтява, когато
свещениците най-много обуздават своята плът, също както правото най-

добре процъфтява там, където адвокатите умират от глад.” Затова той съ-
ветва протестантските попове, ако не искат да следват примера на апостол

Павел и „да умъртвяват своята плът” с безбрачие, то поне „да не развъждат

повече попове“, отколкото могат да погълнат наличните енории: т.е. ако в Ан-
глия и в Уелс има само 12 000 енории, не е мъдро да се развъдят 24 000 по-

пове, тъй като 12 000-те необезпечени попа постоянно ще търсят издръжка, а

67