Page 130 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 2, ОТДЕЛ 1)

I. П—С....Пр....С'— П'

II. Пр....Обр....Пр

III. Обр....Пр (С')

Ако вземам и трите форми заедно, всички предпоставки на процеса

изглеждат като негов резултат, като произведена от самия него пред-

поставка. Всеки момент се явява като изходен пункт, преходен пункт

и пункт на възвръщане. Цялостният процес се представя като единс-

тво на процесите на производство и обръщение. Производственият
процес се превръща в посредник на обръщението и обратно.

И трита кръгооборота имат следните общи черти: нарастването на

стойността като определяща цел, като движещ мотив. В I това е из-

разено в самата негова форма. Форма II започва с Пр, със самия

процес на нарастване на принадената стойност. В III кръгооборотът

започва със самонараснала стойност и завършва с отново нараснала

стойност, дори ако движението се повтаря в същия мащаб.

Доколкото С—П е за купувача П—С, а П—С е за продавача С—

П, обръщението на капитала представлява само обикновена мета-

морфоза на стоката и важат развитите за нея закони (книга I, глава

III, 2) относно масата на намиращите се в обръщение пари. Въпреки

това, ако не се придържаме към тази формална страна, но по-скоро
помислим за действителната връзка между метаморфозите на раз-

личните индивидуални капитали, следователно по същество връзка-

та между кръгообръщението на индивидуалните капитали като час-

тични движения на процеса на възпроизводство на съвкупния общес-

твен капитал, тази връзка не може да се обясни с простата смяна

между формите, наречени „пари“ и „стоки“.

В постоянно въртящ се кръг всеки пункт е едновременно и изходен
пункт, и пункт на възвръщане. Ако прекъснем въртенето, не всеки из-

ходен пункт е пункт на възвръщане. Така ние видяхме, че не само

всеки отделен оборот предпоставя другия, но че и повторението на

130