Page 131 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 2, ОТДЕЛ 1)
P. 131

оборота  в  една  форма  предпоставя  описването  на  оборота  в  дру-

      ги форми. По такъв начин цялото различие се представя като чисто

      формално или даже чисто субективно различие, съществуващо само
      за наблюдателя.



      Тъй като всеки от тези обръщения се разглежда като отделна форма

      на движението, в която се намират различни индивидуални промиш-

      лени  капитали,  дотолкова и  това  различие  съществува  винаги  като

      индивидуално  различие.  А  в  действителност  всеки  индивидуален
      промишлен капитал се намира и в трите обръщения едновременно.

      Трите  обръщения,  формите  на  възпроизводстство и  на  трите  вида

      капитал, непрекъснато протичат един до друг. Така например част от

      капиталовата стойност, функционираща сега като стоков, се превръ-

      ща в паричен капитал, а друга част в същото време излиза от проце-

      са на производство и влиза в обръщение като нов стоков капитал. Та-

      ка постоянно се описва кръговата форма С'....С'; също и двете други

      форми. Възпроизводството на капитала във всяка от неговите фор-

      ми и във всеки от неговите стадии се извършва също така непрекъс-
      нато,  както  и  метаморфозата  на  тези  форми  и  последователното

      преминаване през трите стадия. Следователно тук цялостното обръ-

      щение е действително диалектическо единство (борба и единство на

      противоположностите. бг.ред.) на трите негови форми.



      В  нашия  анализ  предположихме,  че  цялата  капиталова  стойност  в
      пълния си размер действа изцяло ту като паричен, ту като производс-

      твен, ту като стоков капитал. Така напр. 422-та ф.ст. първо се нами-

      раха изцяло във вид на паричен капитал, после пак в пълнйя си раз-

      мер се превърнаха в производствен, и най-после станаха стоков ка-

      питал: прежда на стойност 500 ф.ст. (в това число 78 ф.ст. принадена

      стойност). Различните стадии образуват тук същия брой прекъсвания.

      Например, докато 422 ф.ст. продължават да са в парична форма, т.е.
      докато  не  са  извършени  покупките  П—С(Р+Сп),  целият  капитал

      съществува и действа само като паричен капитал. Щом се превърне в

      производствен капитал, той вече не функционира нито като паричен,


                                                           131
   126   127   128   129   130   131   132   133   134   135   136