Page 181 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 2, ОТДЕЛ 1)
P. 181

доколко, от друга страна, те са присъщи на всяко обществено произ-

      водство, а тук, при капиталистическото производство, приемат само

      специфичен вид, специфична форма на проява.
      15*

      А. Смит стоеше на неоснователна гледна точка, че образуването на

      запас  е  явление,  характерно  за  капиталистическото  производст-

      во*15).  По-късни  икономисти,  като  например  Лалор,  напротив,

      твърдят, че с развитие на капиталистическото производство образу-

      ването на запас намалява. Сисмонди дори вижда в това лоша страна

      на последното.



      В действителност запасът съществува в три  форми: във форма на
      производствен  капитал,  във  форма на  фонд  „индивидуал-

      но потребление“ и във форма на стоков запас или на стоков капитал.

      Когато се увеличава запасът в една форма, запасът в друга форма

      относително намалява, макар че по своята абсолютна величина той

      може едновременно да расте и в трите форми. Там, където произ-

      водството е непосредствено насочено към задоволяване на собстве-

      на потребност, където само в незначителна степен продуктът се про-
      извежда за размяна или за продажба, където следователно общест-

      веният продукт съвсем не приема форма на стока или я приема само

      в малка своя част, там запасът във форма на стока, или стоковият

      запас образува  само  малка  и  незначителна  част  от  богатство-

      то. Обаче  фонд „потребление“ тук  e  относително  голям,  особено

      фондът на същинските средства за живот. Достатъчно е да напомним

      само за старинното селско стопанство. Преобладаваща част от про-
      дукта се превръща тук непосредствено, без да образува стоков запас

      — именно защото остава в ръцете на своя притежател, (не влиза в

      обществени отношения. бг.ред.) — в запасни средства за производ-

      ство или средства за живот. Тази част от продукта не приема фор-

      ма на стоков запас и именно поради това, според Смит, в общества-

      та, основани на такъв начин на производство, не съществува запас.

      Адам Смит смесва формата на запаса със самия запас и мисли, че
      обществото досега е живяло ден за ден, осланяйки се на случайнос-


                                                           181
   176   177   178   179   180   181   182   183   184   185   186