Page 179 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 2, ОТДЕЛ 1)

на по-натагъшното функциониране на последния като производствен

капитал. От друга страна, постоянната наличност на стоката на паза-

ра, стоковият запас, се явява по отношение на П—С като условие,
без което не може да протича нито процесът на възпроизводство, ни-

то влагането на нов или допълнителен капитал.

За да може стоковият капитал да остава на пазара като стоков запас,

необходими са постройки, складове, резервоари, хранилища, необ-

ходим е следователно разход на постоянен капитал, както и запла-
щане на работна сила за складиране на стоките в хранилищата. Ос-

вен това стоките се развалят и са подложени на вредни стихийни

влияния. 14*За да бъдат предпазени от това, трябва да се изразходва

добавъчен капитал отчасти за средства на труда, в предметна фор-

ма, отчасти за работна сила*14).

И така, съществуването на капитала в неговата форма на стоков ка-

питал, а следователно като стоков запас, предизвиква разходи, кои-

то, тъй като не принадлежат към сферата на производството, се смя-

тат за разходи по обръщението. Тези разходи по обръщението се от-

личават от приведените по пункт I по това, че те в известна степен

влизат в стойността на стоките и следователно оскъпяват стоката.
Във всеки случай капиталът и работната сила, които служат за опаз-

ване и съхраняване на стоковия запас, се отнемат от непосредстве-

ния производствен процес. От друга страна, капиталите, вложени в

това, включително и работната сила като съставна част на капитала,

трябва да бъдат възстановени от обществения продукт. Поради това

тяхното изразходване действа като намаляване на производителна-

та сила на труда, така че за получаване на определен полезен
ефект е нужно по-голямо количество капитал и труд. Това са непро-

изводствени разходи (Unkosten).

Доколкото разходите по обръщението, зависещи от образуване на

стоков запас, произтичат само от продължителността на времето,

през което наличните стойности се превръщат от стокова в паричка

179