Page 177 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 2, ОТДЕЛ 1)

лист, и непроизводствено изразходвана работна сила, ако се разг-

лежда цялото общество. Друга природа имат онези разходи по об-

ръщението, които сега ще разгледаме. Те могат да проилизат от про-
изводствени процеси, които само продължават в обръщението и про-

изводствения характер на които следователно само се прикрива от

формата на обръщението. От друга страна, от обществена гледна

точка, те могат да бъдат чисти разходи, непроизводствено изразход-

ван жив или овеществен труд, но именно тъкмо поради това могат да

действат по такъв начин, че създават стойност за индивидуалните

капиталисти, образуват прибавка към продажбената цена на тяхната
стока. Това следва вече от обстоятелството, че тези разходи са раз-

лични в различните сфери на производство, а понякога са различни и

за различните индивидуални капитали в пределите на една и съща

сфера на производство. Образувайки прибавка към цената на стока-

та, те се разпределят съобразно размера, тежащ върху индивидуал-

ните капиталисти. Но всеки труд, прибавящ стойност, може да приба-

вя и принадена стойност и на основата на капиталистическото произ-
водство винаги ще прибавя принадена стойност, защото създаваната

от него стойност зависи от неговата собствена величина, а създава-

ната от него принадена стойност — от степента, в която капиталистът

го заплаща. Следователно разходите, които оскъпяват стоката, без

да прибавят нищо към нейната потребителна стойност, и принадле-

жат, от гледна точка на обществото, към faux

frais (непроизводствени разходи. ред.) на производството, могат да

са източник за обогатяване за индивидуалните капиталисти. От друга

страна, тези разходи по обръщението не загубват характера си на
непроизводствени разходи от това, че надбавката, която те присъе-

диняват към цената на стоките, само равномерно разпределя тези

разходи. Така например застрахователните дружества разпределят

щетите на индивидуалните капиталисти между цялата класа на капи-

талистите. Обаче това не пречи щетите, изравнявани по такъв начин,

да си остават както преди щети по отношение на целия обществен

капитал.

177