Page 47 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 2, ОТДЕЛ 1)
P. 47
Поради различните роли, които по време на производствения процес
играят средствата за производство и работната сила при създава-
не на стойността, а следователно и при създаване на принадената
стойност, те, доколкото са форми на съществуване на авансираната
капиталова стойност, се различават като постоянен и променлив ка-
питал. Като различни, съставни части на производствения капитал те
се отличават по-нататък по това, че първите, притежание на капита-
листа, остават негов капитал и вън от процеса на производството,
докато работната сила само в процеса на производството става
форма на съществуване на индивидуалния капитал. Докато работна-
та сила е стока само в ръцете на нейния продавач, наемния работ-
ник, тя става капитал, напротив, едва в ръцете на нейния купувач, ка-
питалиста, комуто се предоставя нейното временно потребление.
Самите средства за производство стават предметно въплъщение на
производствения капитал само от момента когато работната сила, ка-
то лична форма на съществуване на същия капитал, получи възмож-
ност да се въплъщава в тях. Следователно както работната сила на
човека не е капитал по природа, така не са капитал по природа и
средствата за производство. Те придобиват този специфичен общес-
твен характер само при определени исторически развили се условия
също както и благородните метали само при такива именно условия
получават свойство на пари или парите — свойство на паричен капи-
тал.
Функционирайки, производсвеният капитал потребява своите собст-
вени съставни части, за да ги превърне в маса от продукти, притежа-
ваща по-висока стойност. Тъй като работната сила действа само като
един от неговите органи, то и създаденият от нейния принаден труд
излишък (surplus) от стойност на продукта над стойността на образу-
ващите го елементи е плод на капитала. Принаденият труд на работ-
ната сила е безплатен труд за капитала и поради това образува за
капиталиста принадена стойност, стойност, за която той не плаща ек-
вивалент. Поради това продуктът е не просто стока, а стока, опло-
47