Page 42 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 2, ОТДЕЛ 1)

вателно на стоковото производство: изделията не могат да влязат в

обръщението като стоки, ако те се произвеждат не за продажба, сле-

дователно не като стоки. Но само на основата на капиталистическото
производство стоковото производство се явява като нормален, гос-

подстващ тип производство.

Руските земевладелци, които вследствие на така наричаното осво-

бождение на селяните водят сега своето селско стопанство с наемни

работници вместо с крепостни несвободни работници, се оплакват
от две неща: първо, от недостиг на паричен капитал. Така например

те казват: преди да продадеш реколтата, трябва да платиш на наем-

ните работници в сравнително големи размери, и тук именно се про-

явява недостиг на първото условие, на налични пари. За да се води

производството капиталистически, необходима е постоянна налич-

ност на капитал във форма на пари, именно за изплащане на работ-

ната заплата. Обаче земевладелците могат да се утешат — след
време промишленият капиталист вече разполага не само със свои

собствени пари, но и с l'argent des autres (чужди пари. ред).

Обаче по-характерно е второто оплакване, а именно: и да би имало

пари, все пак нямало достатъчно количество работни сили, които да

могат да се купят във всяко време: вследствие общинната собстве-

ност на селската община върху земята руският селски работник още

не е напълно отделен от своите средства за производство, поради
което той още далеч не представлява „свободен наемен работник“

в пълния смисъл на думата. Но наличността на такъв в обществен

мащаб е необходимо условие, за да може превръщането на парите в

стока (П—С) да превърнат паричния капитал в произвеждащ.

Ето защо от само себе си се разбира, че формулата за обръщението
на паричния капитал: П—С... Пр... С'—П' е разбираща се от само

себе си форма на обръщение на капитала само на основа на вече

развито капиталистическо производство, тъй като тя предпоставя

съществуване на класа наемни работници в обществен мащаб. Капи-

42