Page 44 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 2, ОТДЕЛ 1)
P. 44

нието на капитала е прекъснато, но процесът на неговото обръщение

      продължава, тъй като от сферата на стоково обръщение той влиза в

      сферата на производството. Следователно първият стадий, превръ-
      щането на паричния капитал в производствен, е само предшественик

      и  встъпителна  фаза  към  втория  стадий,  към  функционирането  на

      производствения капитал.



      П—               предпооставя, че индивидът, който извършва този акт, не

      само разполага със стойности в една или друга потребителна форма,

      но че той притежава тези стойности в парична форма, че той е при-

      тежател на нари. А тъй като актът се заключава именно в даването
      на парите, то индивидът може да остане притежател на пари само

      доколкото парите implicate  (както се подразбира. ред) се връщат у

      него благодарение на самия акт на изразходването. А пари могат да

      дойдат  обратно  при  него  само  посредством  продажбата  на  стоки.

      Следователно актът предпоставя, че даденият индивид е стокопро-

      изводител.



      П—Р. Наемният работник живее само от продажбата на ра-
      ботната си сила. Нейното съхранение — неговото самосъхранение

      —  изисква  ежедневно  потребление.  Следователно  заплащането  на

      работника трябва постоянно да се повтаря през кратки срокове, за да

      може той да повтаря необходимите за неговото самосъхранение по-

      купки — акта Р—П—С, или С—П—С. Поради това капиталистът

      постоянно трябва да му противостои като паричен капиталист, а не-

      говият капитал — като паричен капитал. Но, от друга страна, за да
      може  масата  непосредствени  производители,  наемните  работници,

      да извършва акта Р—П—С, необходимите средства за живот пос-

      тоянно трябва да им противостоят в такава форма, в която те могат

      да бъдат купени, т.е. в стокова форма. Така че това положение вече

      изисква високо развитие на обръщението на продуктите като стоки, а

      поради  това  и  широки  размери  на  стоковото  производство.  Когато

      производството посредством наемен труд придобива всеобщ харак-

      тер,  стоковото  производство  трябва  да  се  превърне  във  всеобща

                                                           44
   39   40   41   42   43   44   45   46   47   48   49