Page 44 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 2, ОТДЕЛ 1)

нието на капитала е прекъснато, но процесът на неговото обръщение

продължава, тъй като от сферата на стоково обръщение той влиза в

сферата на производството. Следователно първият стадий, превръ-
щането на паричния капитал в производствен, е само предшественик

и встъпителна фаза към втория стадий, към функционирането на

производствения капитал.

П— предпооставя, че индивидът, който извършва този акт, не

само разполага със стойности в една или друга потребителна форма,

но че той притежава тези стойности в парична форма, че той е при-

тежател на нари. А тъй като актът се заключава именно в даването
на парите, то индивидът може да остане притежател на пари само

доколкото парите implicate (както се подразбира. ред) се връщат у

него благодарение на самия акт на изразходването. А пари могат да

дойдат обратно при него само посредством продажбата на стоки.

Следователно актът предпоставя, че даденият индивид е стокопро-

изводител.

П—Р. Наемният работник живее само от продажбата на ра-
ботната си сила. Нейното съхранение — неговото самосъхранение

— изисква ежедневно потребление. Следователно заплащането на

работника трябва постоянно да се повтаря през кратки срокове, за да

може той да повтаря необходимите за неговото самосъхранение по-

купки — акта Р—П—С, или С—П—С. Поради това капиталистът

постоянно трябва да му противостои като паричен капиталист, а не-

говият капитал — като паричен капитал. Но, от друга страна, за да
може масата непосредствени производители, наемните работници,

да извършва акта Р—П—С, необходимите средства за живот пос-

тоянно трябва да им противостоят в такава форма, в която те могат

да бъдат купени, т.е. в стокова форма. Така че това положение вече

изисква високо развитие на обръщението на продуктите като стоки, а

поради това и широки размери на стоковото производство. Когато

производството посредством наемен труд придобива всеобщ харак-

тер, стоковото производство трябва да се превърне във всеобща

44