Page 89 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 2, ОТДЕЛ 1)

ство: с е стокова стойност, която нищо не е струвала на капиталиста,

въплъщение на принаден труд, а поради това то излиза на сцената

първоначално като съставна част на стоковия капитал С'. Следова-
телно вече със самото си съществуване това с е свързано с оборота

на извършващата своя процес капиталова стойност; ако този оборот

спре или изобщо настъпи някакво нарушение в него, то се съкращава

или даже съвсем се прекратява не само потреблението на с, но в

същото това време и пласментът на редицата стоки, съставляващи

възстановяването на с. Същото е и в случая, когато актът С'—П' не

се осъществи или се продаде само известна част от С'.

Ние видяхме, че с—п—с, като обръщение на дохода на капиталис-

та, влиза в обръщението на капитала само докато с е част от стой-

ността на С', на капитала в неговата функционална форма на стоков

капитал; но станало самостоятелно в п—с, обръщението на дохода в

неговата пълна форма с—п—с не влиза в движението на капитала,

авансиран от капиталиста, макар и да изхожда от него. Обръщението

на дохода е свързано с обръщението на авансирания капитал дотол-
кова, доколкото съществуването на капитала изисква съществуване-

то на капиталиста, а последното зависи от неговото потребление на

принадена стойност.

С', например прежда, функционира в общото обръщение само като

стока; но като момент в обръщението на капитала С' функционира

като стоков капитал, като една от формите, която последователно
взема и изоставя капиталовата стойност. След продаване на прежда-

та на търговеца тя излиза от процеса на обръщение на онзи капитал,

продукт на който представлява, но въпреки това все още остава като

стока в сферата на обръщението. Обръщението на същата тази сто-

кова маса все още продължава, макар то да е престанало да е мо-

мент в самостоятелния оборот на капитала на предача. По този на-

чин действително заключителната метаморфоза на стоковата маса,

хвърлена от капиталиста в обръщение, актът С—П, окончателното ѝ
излизане в сферата на потреблението, може да бъде съвсем отделен

89