Page 93 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 2, ОТДЕЛ 1)
P. 93

не, визлагане, очакване. бг.ред.) за едновременен или бъдещ труд,

      който току-що се реализира или трябва да се реализира в бъдеще.

      Работникът може да си купи с тях дреха, която ще бъде направена
      едва през следващата седмица. Така именно стои работата с много

      голям брой необходими средства за живот, които, за да не се разва-

      лят, трябва да бъдат потребени почти непосредствено в момента на

      тяхното производство. По този начин в парите, които се дават на ра-

      ботника като заплата, той получава превърната форма на бъдещ груд

      - на своя собствен или или на други работници. Давайки му част от

      неговия минал труд, капиталистът му дава асигнация (прехвърляне,
      визлагане, очакване. ред.) за негов собствен бъдещ  труд. Неговият

      собствен  едновременен  или  бъдещ  труд  образува  онзи  още  несъ-

      ществуващ запас, от който му се заплаща за неговия минал труд. Тук

      съвсем изчезва представата за образуване на запас.*)

      [*)  Тук в ръкописа на Маркс е отбелязано: „Но всичко това се отнася към
      последния отдел на II том." ред.]



      Второ. В обръщението С—П—                                    едни и същи пари сменят мес-

      тата си два пъти: капиталистът ги получава отначало като продавач и

      ги дава по-нататък като купувач; превръщането на стока в парична

      форма  служи  само  за  да  я  превърне  отново  от  парична  в  стокова

      форма; поради това паричната форма на капитала, неговото същест-

      вуване като паричен капитал в това движение е само мимолетен мо-
      мент; иначе казано, докато продължава движението, паричният капи-

      тал, когато служи за покупателно средство, е само средство за обръ-

      щение; като същинско платежно средство той се явява, когато капи-

      талистите взаимно купуват един от друг и поради това трябва да се

      изравнява само платежният баланс.


      Трето.  Функционирането  на  паричния  капитал,  все  едно  дали  той

      служи  като  просто  средство  за  обръщение,  или  пък  като  платежно

      средство, посредничи само при  заместване на  С с елементите Р и

      Сп, т.е. заместването на преждата, стоковия продукт — резултат на

      производствения капитал (като се спадне принадената стойност, из-


                                                           93
   88   89   90   91   92   93   94   95   96   97   98