Page 101 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 2, ОТДЕЛ 2)

че ако средствата за живот не биха били „капитал“, те не биха могли

да поддържат работната сила; всъщност обаче техният характер като

капитал им дава тъкмо свойството да поддържат капитала с помощта
на чужд труд.

Ако средствата за живот сами по себе си са оборотен капитал — след

като последният се е превърнал в работна заплата, — от това следва

по-нататък, че величината на работната заплата зависи от отноше-

нието между броя на работниците и дадената маса на оборотния ка-
питал — любима теза на икономистите; в действителност обаче ма-

сата средства за живот, които работникът извлича от пазара, и маса-

та средства за живот, с които разполага капиталистът за собствено

потребление, зависи от отношението между принадената стойност и

цената на труда.29a*

Рикардо, както и Бартън*29a), смесва навсякъде отношението

между променлив капитал и постоянен капитал с отношението между

оборотен и основен капитал. Ще видим по-късно как това прави пог-

решно неговото изследване на нормата на печалбата,

По-нататък Рикардо отъждествява различието между основен и обо-

ротен капитал с различията, които се образуват в процеса на оборота

по други причини:

«Трябва да се отбележи, че оборотният капитал може да извършва об-
ръщение или да се възвръща при своя вложител в твърде нееднакви пе-

риоди от време. Пшеницата, купена от фермера за засяване, е основен
капитал в сравнение с пшеницата, купена от пекаря за превръщането ѝ в

хляб.30* Единият я оставя в почвата и може да я получи обратно едва след

една година, другият може да даде да я смелят на брашно и да я прода-
де като хляб на своите купувачи, така че след една седмица неговият ка-

питал да се освободи за възобновяване на същата операция или за ня-

коя нова операция.»*30)

Тук е характерно, че пшеницата, макар като семе да не служи като

101