Page 100 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 2, ОТДЕЛ 2)
P. 100

тук отново в стойността на продукта. По този начин благополучно се

      постига  превръщане на  капиталистическия  производствен  процес  в

      пълна мистерия и произходът на принадената стойност, която се съ-
      държа в продукта, съвсем изчезва от погледа.



      По-нататък, с това завършва присъщият на буржоазната политическа

      икономия  фетишизъм,  който  превръща  обществения  икономически

      характер,  придаван  на  нещата  от  обществения  производствен  про-

      цес, в естествен, произтичащ от самата природа на тези неща харак-
      тер.  Така  например  „средствата  на  труда  са  основен  капитал“  е

      схоластично определение, което води до противоречия и бъркотия.

      Също, както бе показано при изследването на трудовия процес („Ка-

      питалът“, Том I, глава V), че от ролята, която играят веществените

      елементи в определен трудов процес във всеки даден случай, от тях-

      ната функция изцяло зависи дали те функционират като средства на

      труда, материал на труда или продукт, — точно така средствата на
      труда  са  основен  капитал  само  когато  производственият  процес  е

      изобщо  капиталистически  производствен  процес  и  следователно

      средствата за производство са изобщо капитал, притежават икономи-

      ческата определеност, обществения характер на капитал; и, второ, те

      са основен капитал само ако пренасят своята стойност върху продук-

      та по един специален начин. Ако не, те си остават средства на труда,

      без  да  са  основен  капитал.  Също  така  спомагателните  материали,

      например торовете, ако предават своята стойност по същия специа-

      лен начин, както по-голямата част от средствата на труда стават ос-
      новен капитал, макар и да не са средства на труда. Тук става дума не

      за дефинициите, под които могат да бъдат подведени нещата. Става

      дума за определени функции, които трябва да получат израз в опре-

      делени категории.



      Щом на средствата за живот като такива при всякакви обстоятелства
      се приписва свойството да бъдат капитал, вложен в работна заплата,


      то свойството „да поддържа труда“ {Рикардо, стр. 25}, се превръща в
      характер, присъщ на този „оборотен“ капитал. Излиза, следователно,


                                                           100
   95   96   97   98   99   100   101   102   103   104   105