Page 96 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 2, ОТДЕЛ 2)

Ако, от друга страна, вторичното определение на оборотния капитал,

общо за него и за част от постоянния капитал (за сурови и спомага-

телни материали) бъде превърнато в съществено определение на
частта от капитала, вложена в работна сила — а именно, че стой-

ността, вложена в нея, се пренася изцяло върху продукта, в произ-

водството на които се потребява тази работна сила, а не постепенно

и на части, както е при основния капитал, че тази стойност следова-

телно трябва също така изцяло да бъде възстановена при продаж-

ба на продукта, — то при това и частта от капитала, вложена в работ-

на заплата, веществено трябва да се състои не от функциониращата
работна сила, а от веществените елементи, които работникът купува

със своята заплата, т.е. от частта от обществения стоков капитал, ко-

ято влиза в потреблението на работника — от средства за живот. Ос-

новният капитал в такъв случай се състои от средства на труда, които

се изхабяват сравнително бавно и поради това бавно се възобновя-

ват, а капиталът, вложен в работна сила — от средства за живот, ко-

ито подлежат на по-бързо заместване.

Обаче границите на по-бърза или no-бавна износваемост се залича-

ват.27*

«Храната и дрехите, потребявани от работника, зданието, в което той
работи, оръдията, които употребява при работа, имат преходен харак-

тер. Обаче има огромна разлика във времето, през което тези различни

капитали могат да служат в производството: парната машина служи по-
дълго от кораба, корабът — по-дълго от дрехата на работника, а дрехата

на работника — по-дълго от консумираната от него храна.»*27)

При това Рикардо забравя къщата, в която живее работникът, негови-
те мебели, неговите оръдия за консумация като ножове, вилици, съ-

дове и пр., които в смисъл на дълготрайност всички имат същия ха-

рактер, както и средствата на труда. Едни и същи неща, едни и същи

категории неща се явяват в един случай като средства за консума-

ция, в друг случай — като средства на труда.

96