Page 226 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 2, ОТДЕЛ 2)

разделено по равно, ще получим 60 ф.ст. на човек; за нас е важно тук
повече съотношението, отколкото повече или по-малко точните абсо-

лютни величини на тези предполагаеми суми. Лихвите на целия този ка-

питал биха стигнали за издръжка на цялото население при неговото съв-
ременно равнище на живот приблизително за два месеца от годината, а

самият натрупан капитал (ако биха се намерили купувачи за него) би
стигнал за издръжка на това население без труд за цели три години!

След изтичане на това време, лишени от жилища, дрехи и храна, хората
би трябвало да измрат от глад или да се превърнат в роби на онези, кои-

то са ги издържали през трите години. Както 3 години се отнасят към

продължителността на живота на едно здраво поколение, да кажем към
40 години, така се отнася величината и значението на действителното

богатство, натрупаният капитал дори на най-богатата страна към нейна-
та производителна сила, към производителните сили само на едно чо-

вешко поколение; не към това, което те биха могли да произведат при
разумен ред, при еднаква за всички обезпеченост и особено при коопе-

ративен труд, а към това, което те действително абсолютно произвеждат

при мизерни и обезкуражаващи възможности на състоянието на необез-
печеност! ... И за да се запази и увековечи в днешното състояние на на-

силствено деление тази привидно огромиа маса от наличен капитал или
по-скоро да се запази, и увековечи придобитото чрез нея разпореждане с

продукта на годишния труд и монопол върху него, трябва да се увекове-
чи целият чудовищен механизъм с неговите пороци, престъпления и

страдания от необезпечеността. Нищо не може да бъде натрупано, дока-

то не бъдат задоволени насъщните потребности и огромният поток на
човешките стремежи, търсещи удовлетворение; оттук — относителната

незначителност на сумата на действителното богатство на обществото

във всеки даден момент. Това е вечно обръщение на производство и
потребление. При такава грамадна маса годишно производство и пот-

ребление едва ли би могло да се мине без шепа действително натрупва-
не; обаче главното внимание е било насочено не към масата производи-

телни сили, а към тази шепа натрупване. Но тази шепа е била заграбена
от малцина и превърната в оръдие за присвояване на продукти на труда,

възобновявани постоянно всяка година от голямата маса хора. С това се

обяснява изключителната важност на такова оръдие за тези малцина...
Около една трета от националния годишен продукт се отнема сега от

производителите под името на обществени данъци и се консумира неп-

226