Page 255 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 2, ОТДЕЛ 2)
P. 255
дадена маса стоки се е покачила, а защото масата на намиращите се
сега в обръщение стоки е по-голяма от масата на стоките, които са се
намирали в обръщение по-рано, без тази разлика да е уравновесена
от спадане на цените. Добавъчните пари, необходими за обръще-
ние на тази по-голяма стокова маса с по-голяма стойност, трябва да
бъдат набавени или чрез по-икономично използване на намиращата
се в обръщение парична маса — било чрез взаимно погасяване на
плащания и т.н., било чрез средства, които ускоряват обръщението
на едни и същи пари, или чрез превръщане на пари от форма на сък-
ровище във форма на намиращи се в обръщение пари. Последното
включва не само това, че паричен капитал, който е лежал без употре-
ба, започва да функционира като покупателно средство или платежно
средство; не само това, че паричен капитал, който вече функционира
като резервен фонд, изпълнявайки такава функция за своя притежа-
тел, за обществото се намира в активно обръщение (например при
влогове в банки, от които постоянно се дава в заем), следователно
изпълнява двойна функция — то включва в себе си и това, че се ико-
номизират резервните фондове, застояващи във вид на монети.
„За да могат парите да текат постоянно като монети, монетите трябва
постоянно да кристализират в пари. Постоянното обръщение на мо-
нетите зависи от тяхното постоянно застояване в по-големи или по-
малки количества във вид на монетни резервни фондове, които въз-
никват всестранно вътре в процеса на обръщението и също тъй го
определят — чието образуване, разпределение, разпадане и възоб-
новяване се изменя непрекъснато, чиято наличност постоянно изчез-
ва, чието изчезване е постоянно налице. Адам Смит е изразил това
непреставащо превръщане на монетите в пари и на парите в монети
така, че всеки стокопритежател покрай отделната стока, която прода-
ва, трябва да има винаги в запас известна сума от всеобщата стока, с
която купува. Видяхме, че в обръщението С—П—С вторият член
П—С постоянно се разпада на редица покупки, които не се извърш-
ват изведнаж, а последователно във времето, така че една част от П
255