Page 258 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 2, ОТДЕЛ 2)

ки, при това на онази част от тяхната стойност, която представлява за

техния притежател принадена стойност (тук се приема, че кредитната

система не съществува). Капиталистът, който натрупва тези нари,
съответно продава, без да купува.

Ако си представим това явление като частен случай, то не изисква

никакви обяснения. Част от капиталистите задържат част от парите,

получени от продажба на своя продукт, без да купуват с тях продукт

от пазара. Друга част от капиталистите, напротив, превръщат в про-
дукт всичките си пари, с изключение на постоянно възвръщащия се

паричен капитал, необходим за водене на производството. Една част

от продукта, който е носител на принадена стойност и се хвърля на

пазара, се състои от средства за производство или от реални еле-

менти на променливия капитал, от необходими средства за живот.

Следователно тя може веднага да служи за разширяване на произ-

водството. Защото ние съвсем не приемаме, че докато една част от
капиталистите натрупва паричен капитал, друга част потребява цяла-

та своя принадена стойност, а приемаме само, че едните натрупват в

парична форма, образуват потенциален паричен капитал, докато дру-

гите натрупват истински, т.е. разширяват размерите на производство,

действително увеличават своя производствен капитал. Наличната

парична маса остава достатъчна за потребностите на обръщението,

дори ако редувайки се част от капиталистите натрупва пари, докато

другата разширява мащаба на производството, и обратно. При това

паричното натрупване на едната страна може да става без налични
пари, само чрез натрупване на вземания.

Но затруднението идва тогава, когато приемем, че натрупването на

паричен капитал е не частен случай, а общо явление за капиталисти-

ческата класа. Според нашата предпоставка — при всеобщо и изклю-

чително господство на капиталистическото производство — с изклю-
чение на тази класа изобщо няма никакви друга класи освен работни-

ческата класа. Всичко, което работническата класа купува, е равно на

сумата на нейната работна заплата, равно е на сумата на променли-

258