Page 28 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 2, ОТДЕЛ 2)

широк обществен мащаб.

Изхабяването (като оставим настрана моралното) е онази част от

стойността, която основният капитал чрез неговото използване пос-

тепенно предава на продукта в онази средна мярка, в която той за-

губва потребителната си стойност.

Това изхабяване отчасти става така, че основният капитал притежава
известна средна продължителност на живот; той целият се авансира

за този срок; след неговото изтичане той изцяло подлежи на възста-

новяване. За живите средства на труда, например коне, времето на

възпроизводство се предписва от самата природа. Средната про-

дължителност на техния живот като средство на труда се определя

от природните закони. Щом изтече срокът, изхабените докрай екзем-

пляри се заменят с нови. Конят не може да се заменя на части, а са-
мо с друг кон.

Други елементи на основния капитал допускат периодично или час-

тично възобновяване. Тук трябва да се прави разлика между частич-

но или периодично възстановяване и постепенно разширяване на

предприятието.

Основният капитал се състои отчасти от еднородни съставни еле-

менти, които обаче не траят еднакво дълго и се възобновяват на час-

ти през различни периоди време. Така, релсите около гарите трябва

да се възобновяват по-често, отколкото по останалата част на линия-

та. Същото е и с траверсите, които в белгийските железници през 50-

те години, според Ларднър, трябвало да се възобновяват всяка годи-

на в размер 8% и които следователно изцяло се възобновяват за
12½ години. Така че: Известна сума се авансира за определен вид

основен капитал например за 10 години. Този разход се извършва

наведнъж. Но определена част от този основен капитал, чиято стой-

ност е влязла в стойността на продукта и заедно с него се е превър-

нала в пари, всяка година се възстановява в натура, докато дру-

28