Page 26 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 2, ОТДЕЛ 2)

лично е времето за оборот на частите на авансирания за тях капитал.

Дълга редица години здания, перони, водохранилища, виадукти, ту-

нели, земни изкопи и насипи, накратко, всичко, което в английското
ж.п. стопанство се нарича works of art (изкуствени съоръжения. -

ред.) не изисква възобновяване. Предметите, които най-много се из-

носват, са релсовият път и подвижният състав,

Първоначално при построяване на съвременни железопътни линии

господстваше мнение, споделяно от изтъкнати инженери-практици,
че по своята трайност железният път е вечен и износването на рел-

сите е толкова нищожно, че за финансовата и практическата страна

на работата то може да се пренебрегва; продължителността на живо-

та на добри релси е определяна на 100—150 години. Но скоро става

явно, че продължителността на живота на една релса, която, разбира

се, зависи от бързината на локомотивите, тежестта и броя на влако-

вете, дебелината на самите релси и маса други странични обстоя-

телства, средно не надминава 20 години. На отделни гари, центрове

на голямо движение, релсите се износват дори всяка година. Към
1867 г. въвеждат стоманени релси, струващи почти два пъти по-скъпо

от железните, но затова пък траят над два пъти повече. Продължи-

телността на живот на дървените траверси достига 12—15 години. За

подвижния състав, пътническите вагони се износват значително по-

бавно от товарните. Продължителността на живота на локомотивите

в 1867 г. се изчисляваше на 10—12 години.
22*

Изхабяването се предизвиква, първо, от самото ползване. Общо взе-

то, релсите се изхабяват пропорционално на броя на влаковете (R.С.,

№17645)*22). При увеличена скорост изхабяването растяло в по-

голяма пропорция от квадрата на скоростта, т.е. при удвоена скорост

на влаковете изхабяването нараствало повече от четири пъти (R.С.,

№ 17046).

Друга причина за износване е влиянието на природните сили. Така

траверсите страдат не само от изхабяване в истинския смисъл, но и

26