Page 49 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 2, ОТДЕЛ 2)

да направи два или четири оборота в година, в зависимост от времето,
което минава между покупката на суровини и продажбата на стоките —

приемаме, че кредит по покупките и продажбите се дава за еднакъв срок.

Капиталът, който се съдържа в оръдия и машини, извършва обръщение
още по-бавно, защото той може би ще направи в пет или десет години

средно само един оборот, т.е. ще бъде потребен и възобновен; и то не-
зависимо от това, че някои оръдия ще бъдат използвани напълно вече

след кратка редица от операции. Що се отнася до капитала, вложен в
постройки, например фабрики, магазини, складове, хамбари, пътища,

напоителни съоръжения, и т.н., той наглед като че ли изобщо почти не

извършва обръщение. Но в действителност и тези вложения, съдейст-
вайки производството, се изхабяват, както и споменатите по-рано, и за

да може производителят да продължи своите операции, те трябва да
бъдат възпроизведени. Разликата е само в това, че те се потребяват и

се възпроизвеждат по-бавно от останалите... Вложеният в тях капитал
прави оборот може би едва на 20 или 50 години.» (пак там, с.141—142).

Скроп смесва тук различието в движението на определени части на

оборотния капитал, което зависи за индивидуалния капиталист от

сроковете на плащане и от кредитните отношения, с различието, кое-

то произтича от природата на капитала. Той казва, че работената
заплата трябва да се плаща седмично от седмични постъпления от

платени продажби или фактури. Първо да отбележим, че дори по от-

ношение на работната заплата съществуват различия в зависимост

от продължителността на срока на плащанията, т.е. от продължител-

ността на времето, за което работникът е принуден да кредитира ка-

питалиста; следователно в зависимост от дължината на срока на

плащане на заплатата: седмичен, месечен, тримесечен, полугодишен
и пр. Тук важи развитият по-рано закон; «Необходимата маса пла-

тежни средства (следователно капиталът, който трябва да се

авансира наведнъж) е обратно пропорционална на продължи-

телността на платежните периоди.» („Капиталът“, Том 1, глава III, З, b).

Второ, в седмичния продукт влиза съвкупността не само на новата
стойност, присъединена при неговото производство от седмичния

49