Page 54 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 2, ОТДЕЛ 2)

по такъв начин капитал се разпада на основен и оборотен! Следова-

телно влагането на капитала по такъв начин не може самò по себе си

да го направи нито основен, нито оборотен.

Но, може би, той иска да каже, че капиталът, употребяван за произ-

водство на стоки и те да се продават с печалба, трябва, след като се

е превърнал в стоки, да бъде продаден и чрез продажбата, първо, да

премине от собственост на продавача в собственост на купувача,

второ, да промени своята натурална стокова форма в парична, и че
капиталът поради това е безполезен за своя притежател, докато ос-

тава в негово притежание или запазва — за притежателя — същата

форма? Обаче тогава става следното: същата капиталова стойност,

която преди е функционирала във форма на производствен капитал,

във форма, принадлежаща на производствения процес, функционира

сега като стоков капитал и паричен капитал — във форми, присъщи

на процеса на обръщение, следователно не е вече нито основен, ни-
то оборотен капитал. И това еднакво важи както за стойностните

елементи, които се присъединяват чрез суровини и спомагател-

ни материали, следователно чрез оборотния капитал, така и за онези,

които се присъединяват чрез изхабяване на средствата на труда,

следователно чрез основния капитал. Така че и тук не сме се приб-

лижили нито крачка към изясняване различието между основен и

оборотен капитал.

По-нататък:

«Стоките за търговеца не му носят нито доход, нито печалба, докато не

ги продаде за пари, а парите също не му носят нищо, докато на свой ред
не бъдат разменени срещу стоки. Неговият капитал постояяно го напуска

в една форма и се връща при него в друга и само посредством такова
обръщение или последователни обмени той може да му носи някаква

печалба. Поради това такива капитали може напълно правилно да бъдат
наречени оборотни капитали. [т. II, стр. 254].

А. Смит нарича тук оборотен капитал това, което аз предлагам да се

54