Page 127 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 2, ОТДЕЛ 3)

не на целия процес на обмяната, който се извършва при годишното

възпроизводство, т.е. с неразбиране на фактическата основа на от-

части правилното), щом ѝ се придаде характер на всеобщност.

Сега ние ще обобщим фактическите отношения, на които се основава

частичната правилност на тази представа, при което веднага ще про-

личи погрешното разбиране на тези отношения.

1) Променливият капитал функционира като капитал в ръцете на ка-

питалиста и функционира като доход в ръцете на наемния работник.

Променливият капитал съществува отначало в ръцете на капиталис-

та като паричен капитал; той функционира като паричен капитал, ко-

гато капиталистът купува с него работна сила. Докато той остава в

неговите ръце в парична форма, той не е нищо друго освен дадена

стойност, съществуваща в парична форма, следователно е постоян-
на, а не променлива величина. Това е само потенциално променлив

капитал именно поради това, че може да бъде превърнат в работна

сила. Действителен променлив капитал той става едва след смъква-

не на своята парична форма, след като е бил превърнат в работна

сила, а последната функционира в капиталистическия процес като

съставна част на производствения капитал.

Парите, които отначало са функционирали за капиталиста като па-

рична форма на променлив капитал, сега функционират в ръцете на

работника като парична форма на неговата работна заплата, която

той превръща в средства за живот; следователно като парична фор-

ма на дохода, който той получава от постоянно повтарящата се про-

дажба на своята работна сила.

Тук пред нас е само простият факт, че парите на купувача, в дадения

случай на капиталиста, преминават от неговите ръце в ръцете на

продавача, в дадения случай на продавача на работна сила, на ра-

ботника. Два пъти функционира тук — като капитал за капиталиста,

като доход за работника — не променливият капитал, а едни и същи

127