Page 138 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 2, ОТДЕЛ 3)

своето предназначение част от целия капитал; но съществувайки в

стокова форма, те са пари само потенциално (ще станат действител-

но такива само посредством тяхната продажба) и следователно в
още по-малка степен са непосредствено променлив паричен капитал.

В края на краищата те стават такъв само посредством продажба на

стоката 1000 l , при което купувач е ІІ , и посредством незабавното
v
c
появяване отново на работната сила като продаваща се стока, като

материал, в който могат да се превърнат намиращите се във форма

на пари 1000 .
v

През време на всички тези превръщания променливият капитал пос-

тоянно остава в ръцете на капиталиста от I подразделение:

1) отначало като паричен капитал;

2) после като елемент на неговия производствен капитал;

3) още по-късно като част от стойността на неговия стоков капи-

тал, следователно във вид на стокова стойност;

4) на края пак във вид на пари, на които отново противостои ра-

ботната сила, в която те могат да бъдат превърнати.

През време на трудовия процес променливият капитал се намира в

ръцете на капиталиста като действаща, създаваща стойност работна

сила, а не като стойност с дадена величина; но тъй като капиталистът

винаги плаща на работника едва след като силата на последния вече

е действала определено по-дълго или по-късо време, то преди да я

заплати, капиталистът вече получава в свои ръце създадена от нея

стойност като еквивалент на самата нея плюс принадена стойност.

Тъй като променливият капитал е една или друга форма пос-

тоянно остава в ръцете на капиталиста, никак не мюже дa ce

твърди, че той се превръща за някого в доход. Напротив, 1000 l
v
в стока се превръща в пари посредством продажбата му на II подраз-

деление, на което се възстановява, в натура половината от неговия

постоянен капитал.

138