Page 215 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 2, ОТДЕЛ 3)
P. 215

страната на А (I) е наистина принаден продукт (принадена стойност),

      приел формата на пари, но принаденият продукт (принадената стой-

      ност), разглеждан като такъв, в дадения случай е явление на просто
      възпроизводство, а още не на възпроизводство в разширен мащаб.


      І (v+m)  — за което казаното важи във всеки случай за известна част от

      m — в края на краищата трябва да бъде обменено срещу ІІ , за да
                                                                                                       c
      може възпроизводството на ІІ  да се извършва в неизменни, постоян-
                                                     c
      ни размери. А (I) чрез продажба на своя принаден продукт на В (II) е

      доставял на В (II) съответна част от стойността на постоянния капи-
      тал в натурална форма, но в същото време, като изтегля парите от

      обръщение и не допълва своята продажба със следваща я покупка,

      той е направил невъзможна продажбата на равна по стойност част от

      стоката на В (II). Следователно, ако имаме предвид цялото общест-

      вено възпроизводство, което еднакво обхваща капиталистите от I и II

      подразделение, превръщането на принадения продукт на А (I) в по-

      тенциален паричен капитал изразява невъзможността на обратното

      превръщане в производствен (постоянен) капитал за равен по стой-

      ностна величина стоков капитал на В (II); следователно изразява не
      възможност  за  производство  в  разширена  степен,  а  нарушение  на

      простото възпроизводство, следователно — дефицит в простото въз-

      производство.  Тъй  като  образуването  и  продажбата  на  принадения

      продукт на А (I) сами са нормални явления на простото възпроизвод-

      ство, тук имаме още на основата на простото възпроизводство след-

      ните взаимнозависими явления: образуване на потенциален добавъ-

      чен паричен капитал в I (поради това недостатъчно потребление от
      гледна точка на II); залежаване във II на стокови запаси, които не мо-

      гат да бъдат обратно превърнати в производствен капитал (следова-

      телно  относително  свръхпроизводство  във  II);  излишък  от  паричен

      капитал при I и дефицит във възпроизводството при II.



      Без да се спираме по-дълго на този пункт, ще отбележим само след-

      ното: При излагане на простото възпроизводство приемахме, че ця-

      лата принадена стойност на I и II подразделение се изразходва като


                                                           215
   210   211   212   213   214   215   216   217   218   219   220