Page 99 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 2, ОТДЕЛ 3)
P. 99

ръщение 500 ф.ст. в пари и тези пари, както ни е известно, са доба-

      въчни,  а  не  постъпление  от  продадена  стока.  Когато  тези  пари  се

      стичат обратно в I, то I само си възвръща в тях своите добавъчни па-
      ри, а не превръща в пари своята принадена стойност. Превръщането

      на  принадената  стойност  на  I  в  пари  става  само  посредством  про-

      дажба на стоки I , в които се съдържа тази принадена стойност, и
                                 m
      нейното пребивание във вид на пари трае всеки път само докато па-

      рите, получени от продажба на стока, бъдат отново изразходвани за

      средства за потребление.



      С добавъчните нари (500 ф.ст.) I купува от II средства за потребле-
      ние; тези пари I е изразходвало и е получило срещу тях еквивалент в

      стока на II; за пръв път парите се стичат обратно вследствие на това,

      че II купува от I стока за 500 ф.ст; следователно те се връщат като

      еквивалент на стока, продадена от I, но тази стока нищо не струва на

      I подразделение, т.е. съставлява принадена стойност за I, и по този

      начин  парите,  хвърлени  от  самото  І  в  обръщение,  превръщат  в

      пари  неговата  собствена  принадена  стойност;  също  така  и  при

      своята втора покупка (№6) I получава еквивалент в стока на II. Ако

      приемем, че II не купи (№7) от I средства за производство, I действи-
      телно би заплатило за 1000 ф.ст. средства за потребление — би пот-

      ребило цялата своя принадена стойност като доход, — именно 500 в

      свои стоки от I (средства за производство) и 500 в пари; у него биха

      останали още в складовете стоки от I (средства за производство) за

      500 ф.ст. и биха били изразходвани 500 ф.ст. в пари.


      В противоположност на това II би превърнало от форма на стоков ка-

      питал в производствен капитал само три четвърти от своя постоянен

      капитал; останалата четвърт — във форма на паричен капитал (500

      ф.ст.), фактически в пари, лежащи неизползувани, или в пари, пре-

      къснали своето функциониране и намиращи се в положение на из-

      чакване.  Ако  това  положение  би  продължило  по-дълго,  II  би  било

      принудено да съкрати с една четвърт мащаба на възпроизводството.




                                                           99
   94   95   96   97   98   99   100   101   102   103   104