Page 100 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 2, ОТДЕЛ 3)
P. 100

Що се отнася до онези 500 във вид на средства за производство, кои-

      то остават на шията на I, те не са принадена стойност в стокова фор-

      ма; те са на мястото на авансираните 500 ф.ст. в пари, които I има
      наред със своите  1000 ф.ст. принадена стойност в стокова форма.

      Като пари те се намират във форма, която винаги може да бъде реа-

      лизирана; като стока те не могат да бъдат продадени веднага. Затова

      е  ясно,  че  простото  възпроизводство  —  при  което  трябва  да  бъде

      възстановен всеки елемент на производствения капитал както във II,

      така и в I — става възможно тук само при условие, че 500-те златни

      птици трябва да се върнат към I подразделение, което ги е пуснало в
      началото.



      Ако капиталистът (тук все още имаме пред себе си само промишлени

      капиталисти, които в същото време са представители на всички дру-

      ги)  изразходва  пари  за  средства  за  потребление,  тези  пари  са  се

      свършили за него, те са изминали пътя на всичко земно. Ако те се
      върнат обратно у него, това може да стане само ако той ги измъкне

      от обръщение срещу стоки — следователно чрез своя стоков капи-

      тал. Подобно на стойността на целия негов годишен стоков продукт

      (който за него е стоков капитал), стойността на всеки елемент от пос-

      ледния, т.е. стойността на всяка отделна стока, може да бъде разде-

      лена за него на постоянна капиталова стойност, променлива капита-

      лова стойност и принадена стойност. Следователно превръщането в

      пари на всяка една от стоките (които като елементи образуват стоко-

      вия продукт) е в същото време превръщане в пари на известна част
      от принадената стойност, която се съдържа в целия стоков продукт.

      Така че за дадения случай е в буквалния смисъл правилно, че капи-

      талистът сам е хвърлил в обръщение парите  — именно при израз-

      ходването им за средства за потребление, — с помощта на които се

      превръща  в  пари,  или  се  реализира  неговата  принадена  стойност.

      Разбира се, при това става дума не за едни и същи парични единици,

      а за количество звонкови монети, равно на сумата (равно на част от
      сумата),  която  той  е  хвърлил  в  обръщение  за  покриване  на  лични




                                                           100
   95   96   97   98   99   100   101   102   103   104   105