Page 102 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 2, ОТДЕЛ 3)
P. 102
че тя сама трябва да хвърли в обръщение парите за реализиране на
своята принадена стойност (съответно и за обръщение на своя капи-
тал, постоянен и променлив), не само не изглежда парадоксално, но
изглежда като необходимо условие за целия механизъм; защото тук
има само две класи: работническа, която разполага само със своя-
та работна сила, и капиталистическа, в чиято монополна собстве-
ност се намират обществените средства за производство и парите.
Парадоксално би било, ако работническата класа първа би аванси-
рала от собствените си средства пари, необходими за реализация на
съдържащата се в стоките принадена стойност. А отделният капита-
лист винаги извършва това авансиране само в такава форма, че
действа като купувач, изразходва пари за покупка на средства за пот-
ребление или авансира пари за покупка на елементи на своя произ-
водствен капитал — работна сила и/или средства за производство.
Той дава парите винаги срещу еквивалент. Той авансира пари в об-
ръщението само по такъв начин, по който авансира свои стоки. Той
действа и в двата случая като начална точка на тяхното обръщение.
Действителният ход на нещата се замъглява от две обстоятелства :
1) Появата на търговски капитал (първа форма на който винаги са
пари, защото търговецът като такъв не създава никакъв „продукт“ или
„стока“) и на паричен капитал, като предмет на манипулации на осо-
бена категория капиталисти в процес на обръщение на промишления
капитал.
2) Разпадането на принадената стойност — която на първо място ви-
наги трябва да попада в ръцете на промишления капиталист — на
различни категории, носители на които наред с промишления капита-
лист са земевладелецът (за поземлената рента), лихварят (за лихва-
та) и т.н. след това управлението със своите чиновници, рентиери и
пр. Тези юначаги по отношение на промишления капиталист са купу-
вачи и дотолкова те превръщат неговите стоки в пари; и те pro parte
(в съответна част. ред.) хвърлят „пари“ в обръщението, а капиталис-
102
