Page 101 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 2, ОТДЕЛ 3)
P. 101

потребности.


      На практика това става по два начина: ако предприятието е открито

      едва през сегашната година, ще мине доста време, в най-добрия слу-

      чай няколко месеца, преди капиталистът да може да харчи за своето

      лично потребление пари от доходите на самото предприятие. Но той

      нито за момент не отсрочва по тази причина своето потребление. Той

      авансира сам на себе си пари срещу принадена стойност, която те-

      първа предстои да получи (при което е съвсем безразлично дали той
      авансира от собствения си джоб или от чужд посредством кредит), но

      с това той авансира и средства за реализиране на принадена стой-

      ност, която ще бъде реализирана по-късно. Напротив, ако предприя-

      тието вече сравнително дълго време е в редовно действие, плаща-

      нията  и  постъпленията  се  разпределят  на  различни  падежи

      през годината. Но едно нещо върви непрекъснато — потреблението

      на  капиталиста,  което  антиципира  (предопределя,  предвижда,  залага.
      бг.ред.) и по своите размери държи сметка в известни пропорции за

      обикновените  или  предполагаеми  доходи.  При  продажба  на  всяка

      партида стоки се реализира и част от  принадената стойност, която

      трябва да бъде произведена през годината. Но ако за цяла година се

      продаде само толкова от произведената стока, колкото е необходимо

      за възстановяване на съдържащите се в нея постоянна и променлива

      капиталови стойности, или ако цените спаднат толкова, че при про-

      дажба на целия годишен стоков продукт би се реализирала само съ-

      държащата се в него авансирана капиталова стойност, то в изразход-
      ването на парите ясно ще изпъкне характерът на антиципация, пре-

      допределянето на бъдеща принадена стойност. Ако нашият капита-

      лист фалира, неговите кредитори и съдът ще разследват дали него-

      вите  антиципирани  (предопределени,  заложени,  инвестирани.  бг.ред)

      лични разходи са се намирали в правилно съотношение с размерите

      на неговото предприятие и с обикновено или нормално съответства-

      ща на тези размери принадена стойност.


      Обаче по отношение на цялата капиталистическа класа положението,


                                                           101
   96   97   98   99   100   101   102   103   104   105   106