Page 36 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 3, ЧАСТ 1, ОТДЕЛ 1)
P. 36

влиза в производствените разходи на стоката, защото е онази със-

      тавна част от стоковата стойност, която възстановява изразходвания

      капитал; а, от друга страна, той е съставна част на стоковата стой-
      ност само защото представлява стойността на изразходвания капи-

      тал или защото средствата за производство струват именно толкова.



      Съвсем  обратното  е  с  другата  съставна  част  на  производствените

      разходи.  Изразходваният  през  време  на  производството  на  стоката

      труд от 666⅔ дни създава нова стойност от 200 ф.ст. Една част от
      тази нова стойност само възстановява авансирания променлив капи-

      тал от 100 ф.ст. или цената на приложената работна сила. Но тази

      авансирана капиталова стойност съвсем не влиза в образуването на

      новата стойност. При авансиране на капитала работната сила се зап-

      лаща като стойност, но в производствения процес тя функционира

      като създател на стойност. На мястото на онази стойност на работ-

      ната сила, която фигурира при авансирането на капитала, в действи-
      телно функциониращия производствен капитал се явява самата жи-

      ва, създаваща стойност работна сила.



      Разликата  между  тези  различни  съставни  части  на  стоковата  стой-

      ност, които заедно образуват производствените разходи, се забеляз-

      ва веднага, щом настъпи промяна във величината на стойността: в

      единия случай на изразходваната постоянна, в другия случай на из-

      разходваната променлива част на капитала. Нека цената на едни и
      същи средства за производство, или постоянната част на капитала,

      се увеличи от 400 ф.ст. на 600 ф.ст. или, обратно, се намали на 200

      ф.ст. В първия случай ще се увеличат не само производствените раз-

      ходи на стоката от 500 ф.ст. на 600 +100  = 700 ф.ст., но ще се уве-
                                                              c
                                                                       v
      личи и самата стойност на стоката от 600 ф.ст. на 600 +100 +100  =
                                                                                                     v
                                                                                                             m
                                                                                            c
      800 ф.ст. Във втория случай ще се намалят не само производствени-
      те разходи от 500 ф.ст. на 200 +100  = 300 ф.ст., но и самата стой-
                                                                v
                                                       c
      ност на стоката — от 600 ф.ст. на 200 +100 +100  = 400 ф.ст. Тъй
                                                                             v
                                                                                      m
                                                                     c
      като изразходваният постоянен капитал пренася върху продукта сво-
      ята  собствена  стойност,  то  при  равни  други  условия  стойността  на


                                                           36
   31   32   33   34   35   36   37   38   39   40   41