Page 56 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 3, ЧАСТ 1, ОТДЕЛ 1)
P. 56

непосредствен производствен процес е само преходен момент, който

      постоянно  преминава  в  процес  на  обръщение;  както  и  последният

      преминава в него, така че промъкващата се с по-голяма или по-малка
      яснота в производствения процес догадка за източника на създава-

      ния в него доход, т.е. за природата на принадената стойност, се явя-

      ва в най-добрия случай като момент, равносилен на представата, че

      реализираният излишък произлизал от независимото от производст-

      вения процес движение, възникващо от самото обръщение и принад-

      лежащо на капитала, независимо от неговото отношение към труда.

      Не току-тъй дори съвременни икономисти, като Рамсей, Малтус, Се-
      ниър, Торънс и др., направо се позовават на тези явления на обръ-

      щението  като  доказателства,  че  капиталът  просто  в  своето  вещно

      съществуване,  независимо  от  своето  обществено  отношение  към

      труда, което само го прави капитал, бил наред с труда и независимо

      от труда самостоятелен източник на принадена стойност. — Второ.

      Под рубриката на разходите, към която работната заплата бива отна-

      сяна съвсем по същия начин, както и цената на суровините, износва-
      нето на машините и т.н., изсмукването на незаплатен труд изглежда

      само като спестяване в плащането по едно от перата, влизащи в раз-

      ходите  само  като  по-малко  заплащане  на  определено  количество

      труд; също както се пести, когато се купят по-евтино суровини или се

      намали  износването  на  машините.  По  този  начин  изсмукването  на

      принаден труд губи своя специфичен характер; неговото специфично

      отношение  към  принадената  стойност  се  замъглява;  за  това  силно

      спомага и го улеснява, както е посочено в «Капиталът», кн. I, отдел

      VI, обстоятелството, че стойността на работната сила е представена
      във форма на работна заплата.



      Поради това, че всички части на капитала еднакво изглеждат като из-

      точници на стойността в повече (на печалбата), капиталистическото

      отношение се мистифицира.


      Обаче начинът, по който принадената стойност посредством преми-

      наването си през нормата на печалбата се превръща във форма на


                                                           56
   51   52   53   54   55   56   57   58   59   60   61