Page 35 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 3, ЧАСТ 1, ОТДЕЛ 4)
P. 35

че сам работи, т.е. изпълнява функции на покупко-продажба и именно за-

           това и благодарение на това пренася върху себе си част от принадената

           стойност, произведена от промишления капитал.


           (И така, предстои ни да изследваме следните пунктове: променливия ка-
           питал на търговеца; закона за необходимия труд в обръщението; как тру-

           дът на търговеца запазва стойността на неговия постоянен капитал; ро-

           лята на търговския капитал в цялостния възпроизводствен процес; нак-
           рая,  раздвояването  на  търговски  капитал  и  паричен  капитал,  от  една

           страна, и на стоково-търговски и парично-търговски капитал, от друга.)


           Ако всеки търговец притежаваше само толкова капитал, колкото би могъл

           да обръща чрез своя собствен труд, би станало безкрайно раздробяване
           на търговския капитал; това раздробяване би трябвало да расте в същата

           степен, в която производственият капитал с развитието на капиталисти-
           ческия начин на производство произвежда във все по-голям мащаб и опе-

           рира с все по-големи маси. Следователно би се получило растящо несъ-

           ответствие между единия и другия. В същата степен, в която капиталът
           би се централизирал в сферата на производството, той би се децентра-

           лизирал в сферата на обръщението. Чисто търговските операции на про-
           мишления капиталист и заедно с това неговите чисто търговски разходи

           поради това биха се увеличили безкрайно, защото той би трябвало да

           има работа, например, с 1000 търговци вместо със 100.


           С това би се загубила голяма част от изгодите от формирането на тър-
           говския капитал; освен чисто търговските биха расли и другите разходи

           по обръщението, сортировката, складирането, експедирането и т.н. Това

           по отношение на промишления капитал. Да разгледаме сега търговския
           капитал. Първо, що се отнася до чисто търговските работи. Не се изисква

           повече време, за да се смята с големи числа вместо с малки. 10 покупки
           по 100 ф.ст. изискват десет пъти повече време, отколкото една покупка

           от 1000 ф.ст. Кореспонденция, хартия, пощенски разходи ще бъдат десет
           пъти no-скъпи, ако имаме работа с десет дребни търговци, отколкото ако

           имаме работа с един едър. Строго очертаното разделение на труда в тър-

           говското предприятие, където един води книгите, друг касата, трети ко-
           респондира, онзи прави покупките, този продава, трети пътува и т.н.,.

           спестява работно време в огромни количества, тъй че броят на търговс-


                                                            35
   30   31   32   33   34   35   36   37   38   39   40