Page 36 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 3, ЧАСТ 1, ОТДЕЛ 4)
P. 36

ките работници, който намира приложение в едрата търговия, не е в ни-

           какво съответствие със сравнителната големина на предприятията. Това

           е така, защото в търговията несъмнено повече, отколкото в индустрията,
           една  и  съща  функция  изисква  еднакво  работно  време  независимо  от

           това, дали се изпълнява тя в голям или малък мащаб. Затова концентра-
           цията в търговското предприятие се явява исторически по-рано, откол-

           кото в промишленото предприятие. По-нататък, разходите на постоянен
           капитал. 100 малки кантори струват безкрайно по-скъпо от една голяма;

           100  малки  търговски  склада  са  по-скъпи,  отколкото  един  голям  и  т.н.

           Транспортните разходи, които поне като разходи, подлежащи на аванси-
           ране, влизат в търговската дейност, растат заедно с раздробяването.


           Промишленият капиталист би трябвало да изразходва в търговската част

           на своето предприятие повече труд и разходи на обръщението. Един и

           същ  търговски  капитал,  ако  той  би  бил  разделен  между  голям  брой
           дребни търговци, би изисквал поради тази раздробеност много повече

           работници за извършване на своите функции и освен това би се изиск-
           вало по-голям търговски капитал за обръщението на същия този стоков

           капитал.


           Ако означим с В целия търговски капитал, употребяван непосредствено

           за покупка и продажба на стоки, a с b означим съответния променлив ка-

           питал, изразходван за заплащане на спомагателни търговски работници,
           то В+b е по-малко, отколкото би трябвало да бъде целият търговски ка-

           питал В, ако всеки търговец, би се справял без помощници, т.е. ако една
           част не би се изразходвала за b. Но ние все още не сме се справили със

           затруднението.


           Продажбената цена на стоките трябва да бъде достатъчна 1) за да зап-

           лати средната печалба на В+b. Това вече се обяснява с факта, че В+b
           е изобщо съкращение на първоначалното В, представлява по-малък тър-

           говски капитал от онзи, който би бил необходим без b. Но тази продаж-

           бена цена трябва да бъде достатъчна, 2) за да възстанови освен допъл-
           нително появяващата се сега печалба върху b и заплатената работна

           заплата, да възстанови самия променлив капитал на търговеца = b. Това
           последното създава затруднението. Образува ли b една нова съставна

           част на цената или то е само част от печалбата, получена от В+b, част,


                                                            36
   31   32   33   34   35   36   37   38   39   40   41