Page 38 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 3, ЧАСТ 1, ОТДЕЛ 4)
P. 38

нужда да авансира тази част на капитала. Вместо него я авансира търго-

           вецът. Но това е само номинално; търговецът нито произвежда, нито въз-

           произвежда потребявания от него постоянен капитал (веществените тър-
           говски разходи). Следователно производството на последния представ-

           лява особен вид предприемаческа дейност или поне част от дейността
           на известни промишлени капиталисти, които по такъв начин играят съ-

           щата роля, каквато играят промишлените капиталисти, които доставят
           постоянен капитал на онези, които произвеждат средства за живот. Сле-

           дователно търговецът получава, първо, възстановяване на този капитал

           и, второ, печалбата върху него. Така поради едното и другото става сък-
           ращение на печалбата на промишления капиталист. Но поради свърза-

           ната с разделението на труда концентрация и икономия тя се съкращава
           в по-малка степен, отколкото ако той сам трябваше да авансира този ка-

           питал. Намаляването на нормата на печалба е по-малко, защото е по-
           малък авансираният по този начин капитал.



           И така, продажбената цена се състои досега от В+K + печалбата върху
           В+K. След казаното досега тази нейна част не представлява затрудне-

           ние. Но ето, появява се b, или променливият капитал, авансиран от тър-

           говеца.


           Поради това продажбената цена се превръща в В+K+b + печалбата

           върху В+K + печалбата върху b.


           В само възстановява покупната цена, но освен печалба върху В не при-
           бавя към тази цена никаква част. K прибавя не само печалба върху K, но

           и самото K; но K + печалба върху K, частта от разходите по обръще-

           нието,  авансирана  във  форма  на  постоянен  капитал,  плюс  съответна
           средна печалба, би била в ръцете на промишления капиталист по-го-

           ляма, отколкото в ръцете на търговския капиталист. Съкращението на
           средната печалба се проявява в такава форма, че се пресмята пълната

           средна печалба — след спадане на В+K от авансирания промишлен ка-

           питал, — а спаднатото от средната печалба, което съставлява печалба
           върху В+K, се изплаща на търговеца, така че тази спадната сума се

           явява като печалба на отделен капитал, на търговския капитал.


           Но иначе стои работата с b + печалбата върху b или в дадения случай,


                                                            38
   33   34   35   36   37   38   39   40   41   42   43