Page 40 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 3, ЧАСТ 1, ОТДЕЛ 4)

мишления капитал, — то работата би стояла така: за да купи или продаде

за В =100, търговецът би давал своето време и ние приемаме, че това е

единственото време, с което той разполага. Ако търговският труд, предс-
тавляван от b или от 10, се заплаща не от работната заплата, а от печал-

бата, то той би предполагал един друг търговски капитал = 100, тъй като
10% от него = b = 10. Този втори В =100 не би влизал допълнително в

цената на стоката, но 10-те%, разбира се, биха влезли в нея. Затова биха
били направени две операции по 100=200, за да се купят стоки за 200+20

= 220.

Тъй като търговският капитал не е абсолютно нищо друго освен обосо-

била се форма на част от промишления капитал, който функционира
в процеса на обръщение, то всички отнасящи се до него въпроси трябва

да се разрешават така, че проблемът да се поставя преди всичко в такава

форма, при която присъщите на търговския капитал явления да се пред-
ставят още не самостоятелни, но намиращи се в непосредствена връзка

с промишления капитал, като негово разклонение. Като кантора, за раз-
лика от промишлено предприятие, търговският капитал функционира пос-

тоянно в процеса на обръщението. Така че именно тук, в кантората на

самия промишлен капиталист, трябва най-напред да се изследва интере-

суващото ни b.

Преди всичко тази кантора е винаги извънредно малка в сравнение с про-
мишленото предприятие. Впрочем ясно е, че с разширяване на размера

на производство се увеличават търговските операции, които трябва пос-
тоянно да се извършват за обръщението на промишления капитал както

за да се продаде наличният във формата на стоков капитал продукт, така
и за да се превърнат отново в средства за производство получените пари

и за всичко да се води сметка. Пресмятане на цените, водене на сметки,

водене на каса, кореспонденция — всичко това се отнася тук. Колкото по-
широк е размерът на производството, толкова по-големи са, макар и да-

леч не в съответна пропорция, търговските операции на промишления
капитал, следователно толкова повече са трудът и другите разходи по

обръщението за реализиране на стойността и принадената стойност. По-
ради това става необходимо да се употребят наемни търговски работ-

ници, които съставляват същинската кантора. Макар разходите за тях да

се правят във форма на работна заплата, те се отличават от променли-

40