Page 41 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 3, ЧАСТ 1, ОТДЕЛ 4)

вия капитал, който се изразходва за покупка на производствен труд. Това

увеличава разходите на промишления капиталист, масата на авансира-

ния капитал, без да увеличава непосредствено принадената стойност.
Защото това е разход за заплащане на труд, който се употребява само за

реализиране на вече създадени стойности. Както всеки друг разход от
този вид, и този разход намалява нормата на печалба, защото расте

авансираният капитал, но не расте принадената стойност. Ако принаде-
ната стойност m остава неизменна, то авансираният капитал K нараства

на K+ΔK; така вместо нормата на печалба получава се по-малката

норма на печалба . Следователно промишленият капиталист се
старае да ограничи до минимум тези разходи по обръщението също както

и своите разходи за постоянен капитал. Затова отношението на промиш-
ления капитал към неговите търговски наемни работници не е такова, как-

вото е отношението към неговите производствени наемни работници.
При равни други условия колкото повече от последните той прилага, тол-

кова по-едро е производството, толкова по-голяма е принадената стой-

ност, или печалбата. И обратно. Колкото по-голям е мащабът на произ-
водството и колкото по-голяма е подлежащата на реализиране стойност,

а за това и принадена стойност, следователно, колкото по-голям е произ-
веденият стоков капитал, толкова повече растат абсолютно, макар и не

относително, канторските разходи и пораждат един вид разделение на

труда. В каква степен печалбата е предпоставка на тези разходи, личи
между другото от това, че често при увеличение на заплатата на търгов-

ските служители част от нея се заплаща с процентно участие в печал-
бата. Такова е естеството на работата, че труд, който се състои само в

посреднически операции, които са свързани отчасти с пресмятане на

стойности, отчасти с тяхното реализиране, отчасти с обратното превръ-
щане на реализираните пари в средства за производство и размерът на

които зависи следователно от величината на произведените и подле-
жащи на реализиране стойности — че такъв труд действа не като при-

чина, подобно на непосредствено производствения труд, а като следст-
вие на съответна величина и маса на тези стойности. Подобно е и с дру-

гите разходи по обръщението. За да се мери, тегли, опакова, транспор-

тира много, трябва да бъдат налице много стоки; масата на труда по опа-
ковката, транспорта и др.т. зависи от масата на стоките, от обектите на

тази дейност, а не обратно.

41