Page 42 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 3, ЧАСТ 1, ОТДЕЛ 4)

Търговският работник непосредствено не произвежда принадена стой-

ност. Но цената на неговия труд се определя от стойността на неговата

работна сила, следователно от разходите по нейното производство, до-
като проявата на тази работна сила в действие, нейното напрежение, раз-

ходване и изхабяване, както и при всеки друг наемен работник, съвсем
не е ограничена от нейната стойност. Затова неговата заплата не стои в

необходимо отношение към масата на печалбата, която той помага да се
реализира за капиталиста. Това, което той струва на капиталиста, и това,

което той му носи — са различни величини. Той му носи печалба не за-

щото непосредствено създава принадена стойност, а защото помага да
се намалят разходи по реализация на принадена стойност, доколкото из-

пълнява отчасти незаплатен труд. Същинският търговски работник при-
надлежи към по-добре заплащаната категория наемни работници, към

онези, чийто труд е изкусен труд, който стои над средния труд. При това
с прогреса на капиталистическия начин на производство работната зап-

лата има тенденция да спада дори по отношение на труда от средно ка-

чество отчасти поради разделение на труда в самата кантора; оттук
трябва да се получи само едностранчиво развитие на трудоспособността

и разходите по получаване на такава трудоспособност отчасти нищо не
струват на капиталиста: изкуството на работника се развива от самото

функциониране и при това толкова по-бързо, колкото по-едностранчиво
то става с разделението на труда. Второ, тъй като предварителното об-

разование, познанията по търговия, знанието на чужди езици и т.н. с прог-

реса на науката и на родното образование се придобиват все по-бързо и
по-лесно, стават все повече общоразпространени, възпроизвеждат се

толкова по-евтино, колкото повече капиталистическият начин на произ-

водство приспособява методите на обучение и т.н. към практическото.
Разпространението на народното образование позволява да се вербуват

този вид работници от класи, които по-рано не са имали достъп до него,
които са привикнали към сравнително по-лош начин на живот. При това

то увеличава наплива и заедно с това конкуренцията. Затова, с някои из-
ключения, с прогреса на капиталистическия начин на производство ра-

ботната сила на тези хора се обезценява; тяхната работна заплата спада,

докато тяхната работоспособност се увеличава. Капиталистът увеличава
броя на тези работници, когато е необходимо да реализира повече стой-

ност и печалба. Увеличението на този труд винаги е следствие, никога не

42