Page 62 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 3, ЧАСТ 1, ОТДЕЛ 4)

ба, временно свободен капитал в парична форма; тук се отнася и ново-

натрупаният, още невложен паричен капитал. Функциите, които налага

това образуване на съкровище като такова, са преди всичко неговото съх-
раняване, водене на книги и т.н…………………………………………………...

*44
Второ, с това обаче е свързано даването на пари при покупките, полу-

чаването на пари при продажбите, плащането на пари и приемането при
платежите, изравняването на платежите и т.н. Търговецът на пари изпъл-

нява всичко това за търговците и промишлените капиталисти отначало

като прост касиер*44).

Търговията с пари получава пълно развитие, когато към нейните други
функции се прибави и сключването на заеми, даването пари в заем и тър-

говията на кредит — а това винаги става още в самото ѝ начало. По това

— в следния отдел във връзка с лихвоносния капитал.

Самата търговия с кюлчета, превозването на злато или сребро от една

страна в друга, е само резултат на стоковата търговия, който се определя
от камбиалния курс, изразяващ състоянието на международните платежи

и на лихвения процент на различните пазари. Търговецът на кюлчета
като такъв само осъществява резултата.

При изследване на парите — как техните движения и определености по
форма се развиват от простото стоково обръщение, ние видяхме («Капи-

талът», кн.I, гл.III), че движението на паричната маса, която се обръща и
като покупателно средство, и като платежно средство, се определя от

стоковата метаморфоза, от нейните размери и скорост, метаморфоза, ко-

ято, както сега знаем, самата тя е момент от целия процес на възпроиз-
водство. Що се отнася до получаване на паричния материал — златото и

среброто — от местата на добиването му, то се свежда до непосредст-

вена стокова размяна, до размяна на злато и сребро като стоки срещу
други стоки, т.е. то самото е също момент от стоковата размяна, както

получаването на желязо или други метали. Що се отнася до движението
на благородните метали на световния пазар (тук няма да разглеждаме

това движение, доколкото то изразява заемообразно пренасяне на капи-
тал, което се извършва и във форма на стоков капитал), то също изцяло

се определя от международната стокова размяна, както движението на

62