Page 63 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 3, ЧАСТ 1, ОТДЕЛ 4)

парите като покупателно средство и платежно средство в самата страна

се определя от вътрешния стокообмен. Емиграцията и имиграцията на

благородни метали от една национална сфера на обръщение в друга, до-
колкото те се предизвикват само от обезценяване на местната монета

или от двойна валута, са чужди на паричното обръщение като такова и са
само корекция на произволни нарушения, извършени от държавата. Най-

после, що се отнася до образуването на съкровища, доколкото представ-
ляват резервни фондове на покупателни или на платежни средства за

вътрешна или за външна търговия и доколкото са само форма на капи-

тал, който лежи временно без употреба, то и в единия, и в другия случай
е само необходима утайка на процеса на обръщение.

Както цялото парично обръщение по своите размери, по своите форми и

по своето движение е само резултат на стоковото обръщение, което от

капиталистическа гледна точка представлява само процес на обръщение
на капитала (а в него се включва размяната на капитала срещу доход и

на доход срещу доход, доколкото изразходването на доход се реализира
в търговията на дребно), така се разбира от само себе си, че търговията

с пари определя не само простия резултат и начина на проява на стоко-
вото обръщение, не само паричното обръщение. Самото това парично

обръщение като момент на стоковото обръщение е дадено за търговията

с пари. Тя определя техническите операции на паричното обръщение, ко-
ито тя концентрира, съкращава и опростява. Търговията с пари не обра-

зува съкровища, а доставя технически средства, за да сведе това обра-

зуване на съкровища, доколкото то става доброволно (следователно, ако
то не е израз на това, че капиталът лежи без употреба или че процесът

на възпроизводството е нарушен), до неговия икономически минимум; за-
щото ако управлението на резервния фонд на покупателните средства и

платежните средства се води за цялата класа на капиталистите, то този
резервен фонд може да бъде не толкова голям, колкото ако той се управ-

лява от всеки капиталист поотделно. Търговията с пари не купува благо-

родни метали; тя само осъществява тяхното разпределение, когато тър-
говията със стоки ги е купила. Търговията с пари улеснява уравняването

на балансите, доколкото парите функционират като платежно средство,
и чрез изкуствен механизъм на това уравняване на балансите намалява

масата на парите, необходима за тези разплащания; но тя не определя

…

63