Page 104 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 3, ЧАСТ 1, ОТДЕЛ 5)
P. 104

паричен  капитал  се  понижи,  ще  се  повиши  неговата  «стойност».  Ако

           Овърстън иска да докаже, че кризата от 1847 г. и високата норма на лих-

           вата, която я придружаваше, ни най-малко не зависели от «количеството
           на наличните пари», т.е. от постановленията на инспирирания от него

           Банков закон от 1844 г.; макар че всъщност те зависеха от него, доколкото
           страхът от едно възможно изчерпване на банковия резерв — на това тво-

           рение на Овърстън — прибавя към кризата от 1847—1848 г. и парична
           паника. Но сега не става въпрос за това. Имаше недостиг от паричен ка-

           питал, който се дължеше на прекалените в сравнение с разполагаемите

           средства размери на операциите и който доведе до експлозия поради на-
           рушението на процеса на възпроизводство, породено от лошата реколта,

           от прекомерния строеж на железници, от свръхпроизводство, особено на
           памучни стоки, от машинациите в Индия и Китай, от спекулата, от преко-

           мерния внос на захар и т.н. На хората, които купиха жито, когато то стру-
           ваше 120 шилинга квартера, не достигаха сега, когато цената му спадна

           на 60 шилинга, именно 60-те шилинга, които те бяха платили в повече, и

           на същата сума не достигаше и ломбардният кредит срещу залог на жито.
           Съвсем не беше недостигът на банкноти, който им пречеше да обърнат

           своето жито в пари по старата цена от 120 шилинга, както той не пречеше
           и на онези, които внесоха прекомерно много захар, която после почти не

           успяваха да продадат. Същото беше положението и на онези господа,
           които бяха обвързали своя оборотен капитал (floating capital) в железници

           и бяха потърсили кредит, за да го заместят в своето «официално» пред-

           приятие. Всичко това се изразява за Овърстън в едно «морално съзнание
           за  повишилата  се  стойност  на  неговите  пари  (a  moral  sense  of  the

           enhanced value of his money)» Ho тъкмо на тази повишила се стойност на

           паричния капитал съответстваше на другата страна намалената парична
           стойност на реалния капитал (на търговския капитал и производствения

           капитал). Стойността на капитала в едната форма се повиши, защото
           стойността  на  капитала  в  другата  форма  се  намали.  А  Овърстън  се

           опитва да отъждестви тези две стойности на различните видове капитал
           в една единствена стойност на капитала изобщо, и то по такъв начин, че

           противопоставя и двете на недостига на средства за обръщение, на на-

           лични пари. Но една и съща сума паричен капитал може да бъде дадена
           в заем посредством най-различни количества средства за обръщение.


           Да вземем неговия пример относно 1847 г. Официалният банков лихвен



                                                           104
   99   100   101   102   103   104   105   106   107   108   109