Page 151 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 3, ЧАСТ 1, ОТДЕЛ 5)

на разменната стойност на стоките, така и на потребителната стойност

на капитала, е постоянен източник на обърканост» (Tooke. Inquiry into the

Currency Principle, p. 77). — Ho тук не забелязва главната обърканост (ле-
жаща в самото същество на работата), че стойността като такава (лих-

вата) става потребителна стойност на капитала.]……………………………..
61

[*61) «Естествената норма на лихвата се регулира от печалбата на от-
делното предприятие» (Massie, цит. произв., с.51).]…………………………

62

[*62)Тук в ръкописа се намира следната бележка: «От изложението на
тази глава става ясно, че все пак ще бъде по-добре, преди да се изслед-

ват законите за разпределянето на печалбата, отначало да се изложи по
какъв начин количественото разделяне става качествено. За да се пре-

мине към това от предишната глава, не е нужно нищо друго, освен да се
представи лихвата отначало като известна част от печалбата, без тази

част да се определя по-точно.» {Ф.Е.}.]…………====……………… ………

63
[*63) «През първия период, непосредствено след периода на депресия,

пари има достатъчно, няма спекула; през втория период пари има доста-

тъчно и спекулата процъфтява; през третия период спекулата започва да
отслабва и има търсене на пари; през четвъртия период парите са редки

и настъпва депресия» (Gilbart. «Л Practical Trealise оп Banking», 5nd. ed.t
vol. I, London, 1849, p. 149).]……………………………………………………….

64

[*64) Tук обяснява това «с натрупването на допълнителен капитал, което
по необходимост съпровожда ограничеността за неговото изгодно прило-

жение през изтеклите години, с освобождаване на парични запаси и с
възкръсване на надеждите за процъфтяване на търговията» («History of

Prices from 1839 to 1847». London, 1848, p.54).]…………………………………

65
[*65) «Един банкер отказал да отпусне на едни свой стар клиент заем

срещу залог на ценни книжа на стойност 200 000 ф.ст. Когато този клиент
възнамерявал вече да си отиде и да обяви, че прекратява плащанията,

банкерът му казал, че не е необходимо да прави това, при условие че
продаде на банкера своите ценни книжа за 150 000 ф.ст. [H. Roy]. (Theory

of the Exchanges. The Bank Charter Act of 1844». London,1864, p.80).]

151