Page 26 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 3, ЧАСТ 1, ОТДЕЛ 5)

като средна на движението на пазарните цени, на производствената

цена, която се регулира от присъщите закони на самия начин на произ-

водство. Същото е и с работната заплата. Ако търсенето и предлагането
взаимно се покриват, тяхното действие се унищожава и работната зап-

лата е равна на стойността на работната сила. Но другояче стои работата
с лихвата за паричния капитал. Тук конкуренцията определя не отклоне-

нията от закона; тук просто не съществува никакъв друг закон за разде-
ляне освен този, който се диктува от конкуренцията, защото, както ще ви-

дим по-нататък, не съществува никаква «естествена» норма на лихвения

процент. Под естествена норма на лихвения процент се разбира, напро-
тив, именно нормата, установявана от свободната конкуренция. «Естест-

вени» граници на нормата на лихвения процент не съществуват. Там, къ-
дето конкуренцията определя не само отклоненията и колебанията, къ-

дето следователно при равновесие на взаимно противодействащи сили
изобщо се прекратява всяко определяне, там определяемото е самò по

себе си нещо лишено от закономерност, нещо произволно. Повече по

този въпрос — в следващата глава.

При лихвоносния капитал всичко се представя като нещо външно: аван-
сирането на капитала — като просто предаване на същия от кредитора

на заемополучателя; връщането на реализирания капитал — като просто

обратно предаване, като обратно заплащане на капитала с лихвите от
заемополучателя на кредитора. Същото трябва да се каже и относно има-

нентното за капиталистическия начин на производство определение, че

нормата на печалба се определя не само от отношението на печалбата,
произведена в продължение на един оборот, към авансираната капита-

лова стойност, но и от продължителността на самото това време на обо-
рота, т.е. определя се като печалба, която промишленият капитал носи в

определени интервали време. За лихвоносния капитал това също се
представя като нещо съвсем външно: на кредитора се плаща определена

лихва за определен срок.

Романтичният Адам Мюлер казва със своето обикновено разбиране на

вътрешната връзка на нещата («Еlemente der Staatskunst». Berlin, 1809,
[Dritter Theil], S.138):

«При определяне цената на нещата не се пита за времето; при опре-

26